Читаем Любовникът на девицата полностью

— Да — каза тя нетърпеливо. Хвана го под ръка и те тръгнаха редом, както бяха вървели толкова често преди.

— Да се отбием първо в градината — предложи той. — Тази година розите са прекрасни. Знаете ли, че в Шотландия цъфтежът на градините изостава с цял месец?

— Много студена и варварска страна ли е? — попита тя.

— Иска ми се да можех да я видя.

— Някое лято можете да отидете до Нюкасъл — каза той. — Там ще се радват да ви видят, а и ще бъде добра политика да посетите замъците по границата.

— Бих искала — каза Елизабет. — Сигурно сте яздили доста там; кръстосвахте напред-назад от Единбург до Нюкасъл, нали?

Сесил кимна.

— Исках да се съветвам с чичо ви, и трябваше да държа под око и мосю Рандан. Пътуването беше тежко, а пътят — зле поддържан, особено в Шотландия.

Тя кимна.

— А вие? — сниши глас Сесил. Дамите, които вървяха зад тях, не можеха да ги чуят, сър Никълъс вървеше с Катерина Нолис. — Как бяха нещата при вас през последните два месеца, принцесо?

За миг си помисли, че Елизабет ще отклони въпроса със смях, но тя се замисли.

— Много се страхувах — каза искрено. — Кат мислеше, че здравето ми ще рухне под напрежението.

— От това се боях и аз — каза той. — Справихте се чудесно.

— Нямаше да успея без сър Робърт — каза тя. — Той винаги успява да ме успокои, Спирит. Има такъв прекрасен глас, а ръцете му… като че ли крие магия в ръцете си… сигурно затова може да направи всичко с конете си. Щом положи ръка на челото ми, се чувствам спокойна.

— Влюбена сте в него — каза той тихо.

Елизабет бързо вдигна поглед към него, да види дали я обвинява, но той срещна очите й със спокойно съчувствие.

— Да — каза тя искрено, и за нея беше облекчение да може най-сетне да каже истината на съветника си. — Да, влюбена съм.

— А той във вас?

Тя се усмихна.

— Да, о, да. Помислете си колко ужасно щеше да е, ако не беше!

Той направи пауза, след това я попита:

— Принцесо, какво ще излезе от това? Той е женен.

— Съпругата му е болна, и би могла да умре — каза Елизабет. — Пък и при всички случаи, те са нещастни от години. Той казва, че бракът му вече не съществува. Тя ще го освободи. Аз мога да им дам развод. Тогава той ще се ожени за мен.

„Как да се справя с това? Тя няма да иска разумни съвети, ще иска да бъде подкрепена в тази лудост. Но ако аз не проговоря, кой ще го стори?“ — Сесил си пое рязко дъх.

— Кралице моя, Ейми Дъдли, някогашната Ейми Робсарт, е млада жена, няма основание да мислим, че тя ще умре. Не можете да отлагате женитбата си в очакване една млада жена да умре. И не е възможно да му дадете развод, няма основания за развод. Вие сама танцувахте на сватбеното му празненство, когато те се ожениха по любов с благословията на родителите си. Освен това не можете да се омъжите за човек без кралска кръв, човек, чието семейство е било опетнено от предателство, мъж, чиято съпруга е жива.

Елизабет се обърна към него:

— Сесил, мога, и ще го направя. Аз му обещах.

„Мили боже! Какво иска да каже тя с това? Какво иска да каже с това? Какво иска да каже с това?“

Нито следа от обзелия го ужас не пролича по лицето на Сесил.

— Обещание насаме? Любовни приказки? Прошепнати между вас двамата?

— Обвързващо обещание за брак. Годеж de futuro пред свидетели.

— Кои свидетели? — промълви той. — Какви свидетели?

Навярно можеха да бъдат подкупени, за да си мълчат, или убити. Навярно можеха да бъдат дискредитирани, или изпратени в изгнание.

— Катерина и Франсис Нолис.

Той млъкна, потресен.

Вървяха, без да кажат и дума. Той установи, че краката му се подвиват под тялото при ужаса от онова, което току-що му беше казала. Не беше успял да я опази. Тя беше хваната в капан, а заедно с нея — и страната.

— Гневете ми се — каза тя с немощен глас. — Мислите, че съм допуснала ужасна грешка, когато не сте били тук да я предотвратите.

— Ужасѐн съм.

— Спирит, не можах да се сдържа. Вие не бяхте тук, мислех си, че французите всеки момент ще нахлуят. Мислех, че вече съм изгубила трона си. Не ми беше останало нищо за губене. Исках да знам, че имам поне него.

— Принцесо, това е катастрофа, по-ужасна от френска инвазия — каза той. — Ако французите бяха нахлули, всеки мъж в страната щеше да е готов да пожертва живота си за вас. Но ако узнаят, че сте сгодена за сър Робърт и ще се омъжвате за него, биха поставили на престола Катрин Грей8 вместо вас.

Приближаваха към конюшните.

— Продължавайте нататък — каза тя бързо. — Не смея да се виждам с него сега. Ще разбере, че съм ви казала.

— Казал ви е да не ми се доверявате?

— Не беше нужно! Всички знаем, че бихте ме посъветвали да не се свързвам с него.

Сесил я поведе по друга пътека навътре в градината. Чувстваше как тя трепери.

— Народът на Англия никога не би се обърнал против мен само защото съм се влюбила.

— Принцесо, те няма да го приемат като ваш съпруг и ваш консорт. Съжалявам, но най-доброто, което можете да направите сега, е да изберете свой наследник. Ще трябва да абдикирате, ще трябва да се откажете от трона си.

Почувства как тя залитна, когато коленете й се подгънаха.

— Искате ли да седнете?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аламут (ЛП)
Аламут (ЛП)

"При самом близоруком прочтении "Аламута", - пишет переводчик Майкл Биггинс в своем послесловии к этому изданию, - могут укрепиться некоторые стереотипные представления о Ближнем Востоке как об исключительном доме фанатиков и беспрекословных фундаменталистов... Но внимательные читатели должны уходить от "Аламута" совсем с другим ощущением".   Публикуя эту книгу, мы стремимся разрушить ненавистные стереотипы, а не укрепить их. Что мы отмечаем в "Аламуте", так это то, как автор показывает, что любой идеологией может манипулировать харизматичный лидер и превращать индивидуальные убеждения в фанатизм. Аламут можно рассматривать как аргумент против систем верований, которые лишают человека способности действовать и мыслить нравственно. Основные выводы из истории Хасана ибн Саббаха заключаются не в том, что ислам или религия по своей сути предрасполагают к терроризму, а в том, что любая идеология, будь то религиозная, националистическая или иная, может быть использована в драматических и опасных целях. Действительно, "Аламут" был написан в ответ на европейский политический климат 1938 года, когда на континенте набирали силу тоталитарные силы.   Мы надеемся, что мысли, убеждения и мотивы этих персонажей не воспринимаются как представление ислама или как доказательство того, что ислам потворствует насилию или террористам-самоубийцам. Доктрины, представленные в этой книге, включая высший девиз исмаилитов "Ничто не истинно, все дозволено", не соответствуют убеждениям большинства мусульман на протяжении веков, а скорее относительно небольшой секты.   Именно в таком духе мы предлагаем вам наше издание этой книги. Мы надеемся, что вы прочтете и оцените ее по достоинству.    

Владимир Бартол

Проза / Историческая проза