Къртицата

— Наистина! — избухна Урман с непонятна ярост. — Целият свят е такъв! Разбираш ли сега, че нищо не можеш да промениш? Първото, което човек усвоява още от детството си, това е страхът. С тебе е свършено, когато знаеш, че братята по лоялност знаят всяка твоя стъпка, могат да направят с тебе каквото искат, а ти си безпомощна жертва. Всичко, всичко е прекършено! Само отделни единици се запазват като хора, а и от тях почти всички загиват. Е, какво ще правиш в този свят? Каква цел ще ни посочиш, освен да преживяваме както можем?

— Не знам — каза Васил. — И не очаквай от мене решение на всички въпроси. Това е твой свят, зеб-заб!

— Знам, че е мой този зеб-заб свят — тихо се съгласи Урман. — Добре, да не говорим за това. По-добре кажи какво прочете в тези книги.

— Странни неща прочетох — замислено каза Васил. — Методите, които се използуват за биологични превръщания, са прекалено слаби. По всички правила те не би трябвало да действуват. А действуват…

— И още как! — ядовито подметна бунтовникът.

— Тъкмо това ме смущава. Разбираш ли, аз проверих всичко. Целият процес, по който става преобразуването, прилича само на подготовка, на начален тласък. Дълго си блъсках главата и накрая се сетих за радиацията. Радиацията сама по себе си ускорява мутациите… искам да кажа естествените промени на организмите. А вашата планета е по-малка и това е позволило на по-голямо количество радиоактивни елементи да се задържат в кората. Цялата еволюция е протичала в условията на повишена радиоактивност. При това положение много животински видове са се оказали податливи на мутации. Разбираш ли ме?

— Разбирам те — изсумтя Урман. — Мене с учени думи няма да ме уплашиш. Говорил съм с всякакви хора.

— Най-сигурно доказателство са агалите. Те сами са постигнали онова, което при човека се извършва със сложни машини. Но все едно, целият човешки род на тази планета е податлив на принудителни промени. Именно затова е било лесно да се открие пътя към биологичните превръщания.

Урман вече не беше толкова скептичен. Той разтърква слепоочията си и кимна.

— Ясно… И доста просто. Имам само един въпрос. Ами ти? Нали идваш от друга… планета. Доколкото си спомням, разказваше, че си бил превърнат в къртица.

— Не е било толкова трудно — каза Васил. — В края на краищата, важен е принципът. Предполагам, че устойчивостта на тялото ми доста ги е учудила, но след дълги усилия са успели да ме преобразят. А обратното превръщане е значително по-лесно. Тия брошури твърдят, че организмът запазва нещо като матрица за предишното състояние и е достатъчно да се действува по нея.

— Аха… — промърмори Урман. — Благодаря за поясненията. Само че не виждам каква полза ще има от всичко това.

— За ползата ще говорим друг път — отсече Васил. — Имам една идея и искам да я проверя. Ще ми позволиш ли да се заема с този Етикап?

Урман махна с ръка.

— Прави с него каквото щеш! Не ме интересува. Все едно, при първия възможен случай ще избяга и сам ще се яви в Центъра за лоялност.

— Благодаря — каза Васил и излезе от стаята.

Няколко минути по-късно той човъркаше из вътрешностите на камерата за трансформация. Тук всичко беше много сложно. Зад пулта се преплитаха проводници, дозатори, тънки прозрачни тръбички, оловни контейнери с радиоактивни вещества, нагреватели и охладители, механични и електромагнитни устройства. Трябваше да отрегулира целия комплекс така, че да ускори процеса до максимум.

— Господин нулев… — прошепна някой.

Васил се изправи и видя пред себе си смирено прегърбената фигура на Етикап.

— Какво има?

— Нови престъпления, господин нулев. Изслушайте ме…

— Нямам време — сърдито каза Васил. — Стой си кротко и чакай.

Господин съветникът Кар седеше зад бюрото си и с мътен поглед се взираше в тънките папки, подредени пред него. Ужасът тегнеше върху плещите му, притискаше го с безликата маса на стените и тавана. Резиденцията се превръщаше в капан. Целият свят се превръщаше в един огромен капан, от който не можеше да избяга.

Папка номер едно. Показания на началника на охраната. Показания на останалите двама наблюдатели… Не, това нямаше никакво значение. Самият Кар беше свидетел. Той още усещаше това странно раздвоение на съзнанието, когато очите виждат как Базил се измъква от килията, а мозъкът е убеден, че офицерът стреля в неподвижното му тяло. И едва по-късно идва неумолимата истина.

Папка номер две. Свидетелски показания. В два последователни дни над наказателна колония номер 73 и над лагер 11 е летял странен триъгълен предмет. Приличал на грамадно птиче крило. Под него висял човек, който управлявал полета. Защо не е стреляла охраната? Всички единодушно твърдят, че ги е възпрял цветът на загадъчния предмет. Самия цвят не могат да опишат. Казват, че бил смесица от пъстри шарки, които играели пред очите, прилепвали се към погледа и неизвестно как премахвали всяко желание за стрелба. Обясненията са сметнати за незадоволителни и цялата охрана е изпратена в Центъра за лоялност.

Но Кар разбираше, че това е истина. Шарки, които потискат волята… Защо пък не? Щом едно обикновено почукване може да даде същия резултат…