Кралицата дева

Бащата на Дейр заповяда да убият младежа. Това, което вбеси Брита най-много, бе че мъжът й не ревнуваше. Той просто й даде урок. Когато някой обича, силите му отслабват. Брита бе усвоила добре урока. Тя никога вече не се влюби. Никого не обикна — даже съпруга си и сина си, който й бе отнет.

Сега, докато наблюдаваше как Роуан не сваля поглед от Джура, Брита разбра къде е неговата слабост. Този мъж никога нямаше да постигне целта си, защото имаше слабо място.

Тя огледа другите от групата. Изключи от сметките си Силеан. Тя бе „добра“ жена — открита, мила, обичлива — седна дума — безполезна. Джура бе източник на конфликти. Тя все още не бе осъзнала, че обича Роуан и по тази причина умът й бе бистър. И не се притесняваше да убива. Бе обучавана да убива. Брита знаеше, че трябва да се пази от Джура.

Брита дълго разглежда сина си Дейр. Бе хубав млад мъж и в него личаха някои от чертите на баща му, но Брита не виждаше в сина си характера на някогашния си съпруг. У Дейр нямаше и следа от амбициите на майка му. Брита не се надяваше, че Дейр ще бъде на нейна страна в битката с английския узурпатор. Не — Дейр бе колкото вател, толкова и ириал.

Накрая погледът й спря върху Гералт и там тя откри каквото търсеше. Той бе пълен с омраза. Брита трябваше да потисне усмивката си, когато се сети за наивността на момчето — защото Гералт бе момче. Бе дошъл при Брита в нощта на брачната церемония. Имаше вид на кученце, умоляващо да бъде харесано. Беше се перчил и хвалил, но не можеше да прикрие страха си да не бъде отхвърлен. Отначало Брита бе вбесена, че Роуан й праща това момче, сякаш тя бе разгонена кобила, за която всеки жребец бе добре дошъл. После огледа Гералт, забеляза страстта в очите му и реши, че може да го ползва като източник на информация. Тя му позволи да се заблуждава, че я е съблазнил. Той бе неопитен, но енергичен любовник и Брита установи, че Гералт има нужда не от жена, а от майка. Той започна да й разкрива душата си, когато тя го гушна и приласка. Гералт й разказа как бе намразил Роуан, защото Тал винаги му го бе давал за пример.

— А никога не беше го виждал! — крещеше Гералт. — Той ме сравняваше с момче, което не беше виждал! Този Роуан му изглеждаше по-добър от мен заради изнежената си английска майка. Истината е, че аз съм пълноправният крал на Ланкония и щях да бъда избран, ако не… — Гералт млъкна и погледна встрани.

— Пийни още вино — каза му Брита. — Защо бе избран англичанинът вместо теб?

Брита с нещо подобно на благоговение изслуша историята как Роуан отворил портата на Света Елена.

Гералт й бе говорил през по-голямата част от нощта, докато най-после заспа. Брита бе слушала с половин ухо брътвежа му, защото други мисли се рояха в главата й. Ако Роуан загинеше, това момче щеше да стане крал на ириалите. Щеше да е лесно да се омъжи за него — да стане негова кралица. Щеше да бъде кралица на ватели те и ириалите, щеше да разбие зерните и феарените и да завладее земите им. Постепенно щеше да изтика от владенията им другите две племена — поалените и ултените — и щеше да стане кралица на цяла Ланкония!

Но момчето се бе събудило, бе я проследило и бе убило един от най-добрите й гвардейци. Бе съсипало плановете й! Гералт бе трогателен в гнева си докато я връзваше. Ако й бе позволил да говори, тя щеше да го убеди да застане на нейна страна, но той просто реагираше като малко момче, разсърдено на майка си. Само дето момчето бе голямо и силно като истински мъж.

Гералт сгреши, когато я предаде на Роуан. По дяволите Роуан! Може да е твърдоглав и да си мисли, че говори с Господа, но е наистина умен. Брита бе обмислила начин да съобщи на гвардейците си, че е отвлечена, но собствената й суетност й изигра лоша шега. Когато се върнеше, щеше да покаже на онзи млад гвардеец какво значи да си стар. Тя се усмихна, предвкусвайки разправата.

Сега трябваше да привлече отново принц Гералт на своя страна. Ако успееше да му каже необходимите думи, може би те двамата щяха да управляват Ланкония заедно. Вероятно старият Яин щеше да ги подкрепи?

Или щеше да се наложи тя да се омъжи за Яин, да обсеби властта му, да напълни земите му с ватели и накрая — да ликвидира стареца.

Първо й трябваше помощ да ликвидира Роуан и тази проклета Джура. Помощта трябваше да дойде от Гералт.

Джура се събуди преди зазоряване. Кимна на Силеан, която бдеше на пост, и внимателно заслиза надолу по стръмния склон към потока. Искаше да измие тялото си от прахта на пътуването преди започването на новия ден. В дрезгавината на утрото Джура се съблече и изкъпа във вира. Тъкмо бе облякла туниката си, когато чу шум зад себе си. Инстинктивно хвана ножа.

— Не го хвърляй, моля те — чу се гласът на Роуан от сумрака и тя усети нежността в гласа му.

Топлина плъзна по кожата й. Тя пусна ножа си и се обърна към Роуан, който ставаше от един камък до брега. Очевидно бе стоял там от доста време и бе я гледал как се къпе. Странно защо, мисълта за това я възбуди.