Кралицата дева

— Намери го! — заповяда тя, но Гералт не се помръдна. — Върви намери тялото и го привържи към седлото на кон. Ще отведем кралицата обратно в селото и тя ще каже на хората си, че ще отиде заедно с нас при Яин.

— Ха! — измуча Брита през запушената си уста.

— Върви! — викна Джура към Гералт. — Трябва да действаме бързо, преди някой да е заподозрял каквото и да било!

Гералт се отдалечи към селото. Джура мина край Роуан и тръгна към палатката.

— Трябва да се облечем — подхвърли тя през рамо. — И да я развържем.

Роуан, с Брита на ръце, я последва.

— Дявол да те вземе, Джура, пак ли започваш да командваш?

Тя кръстосваше ремъците около ботушите си:

— Трябваше да ви оставя да се сбиете заради нея! — погледна тя към Роуан. — Хубаво ли ти е да я носиш?

Роуан хвърли овързаната Брита на леглото и сложи ръцете си върху раменете на Джура:

— Ще престанем ли някога да се караме, а? Защо винаги се съюзяваш с другите срещу мен?

— Казах ти, че не се съюзявам с никого. Станалото — станало. Сега трябва да намерим изход. Не бива да позволяваме на вателите да разберат, че кралицата им е наша пленница. — Джура развърза краката на Брита.

Роуан се замисли:

— Добре! Ще я отведа в селото и тя ще каже на хората си, че тръгва с нас към поселището на феарените. Ние ще се върнем с феарени, които ще се оженят за ватели и ириали.

Брита отново измуча в несъгласие. Джура се наведе към лицето на Брита и й каза с леден глас:

— Срещу теб ще бъдат насочени стрели и ако не кажеш това, което искаме да кажеш, и дори някакси се измъкнеш, аз ще те преследвам и някой ден, както си спиш в собствената спалня, ще се промъкна и ще ти отрежа носа. Повече никога няма да можеш да очароваш хубави, млади принцове. — Джура се усмихна студено на Брита и докосна носа й с върха на показалеца си.

Роуан вдигна отчаяно ръце:

— Иди намери Дейр — каза на Джура. — Вателите ще повярват, че тя язди свободна сред нас, ако синът й е до нея. Ще кажем, че Яин се е съгласил да ни приеме и след два часа трябва да тръгнем за земята на феарените. И да ни помага Бог!

Джура дотъкми облеклото си, излезе и тръгна към коня. Роуан я настигна и хвана рамото й.

— Май не продължи много дълго — нашето сдобряване имам предвид.

— Брат ми, по всяка вероятност, спаси живота ти — каза тя. — Той забавляваше твоята зла и лъжлива кралица, за да не забележи тя, че ти я лъжеш и няма да се ожениш за нея. Гералт уби вателския гвардеец, изпратен за да те убие. Ако някой бе видял как убива гвардееца, Гералт щеше да е вече мъртъв. Ние сигурно също щяхме да сме мъртви, а войната щеше да е започнала. Той рискува толкова много заради теб, а ти го нахока.

— Ти приемаш убийството като единствено решение. Вие, ланконите; прекарвате живота си подготвяйки се да убивате. Чудя се дали можете да живеете в мир? Вие толкова заговорничите един срещу друг, че…

— Ако толкова ни презираш, защо не се върнеш в твоята мирна и подредена Англия? — рязко му възрази тя. — Няма нужда да ни казваш непрекъснато колко сме грешни и как всичко, което направим, е в разрез с високите ти, рицарски очаквания. Ние сме оцелели векове без теб и ще продължим да оцеляваме.

— Това е всичко, което правите — оцелявате — ядосано каза той. — Всяко ланконско племе живее в собствения си затвор. Нямате пътища, нито търговци, които да разменят стоки между племената и даже с други страни. Нямате нищо освен оръжие и войска. И непрекъснато ми се противопоставяте — на мене — вашия крал! Тъкмо постигнахме два дни мир и ето я на — вателската кралица вързана и със запушена уста.

— Гералт трябваше да остави гвардеецът да те убие! — каза тя с очи, потъмнели от гняв. Този мъж бе англичанин — той мислеше като англичанин, говореше като англичанин и действаше като англичанин.

Роуан отстъпи крачка назад.

— Какво искаш да кажеш?! — прошепна той.

— Чуй ме, англичанино: аз винаги ще предпочета да жертвам живота си, но да помогна на своята страна. И сега съм готова да умра за земята си. Моят брат, който ти обиди, ще направи същото. Ти зае трона, който трябваше да е негов, но той уби, за да спаси живота ти, защото и той иска да настъпи мир между племената. Ние виждаме по-далеч, отколкото можеш да си представиш — знаем колко е невъзможен мирът между ланконияните, но рискуваме живота си, помагайки ти да го постигнеш, а ти ни презираш за това.

— Презирам избухливостта ви! — сопна се в отговор Роуан. — Вие мислите с бойна брадва в ръце. Гералт се разгневи, защото вателската кралица заплаши живота на един ириал. Гералт мисли само за доброто на ириалите, а не за доброто на цяла Ланкония. Той може да бъде добър крал на едно племе, но никога няма да види себе си и своето племе като част от цялата страна. Вместо да убива гвардееца и да отвлича кралицата, трябваше да дойде при мен и да ме предупреди. Като отвлече кралицата, Гералт ни изправи на ръба на войната. — Роуан се наведе към Джура. — А може би брат ти просто не желае мир между вателите и Ириал? Ириалите ще ме убият, ако вателите, които аз доведох, ги нападнат. Тогава Гералт ще стане крал.

Тя замахна да го удари, но той хвана ръката й: