Кралицата дева

Роуан пристъпи към нея бавно и величествено като лъв — с масивното си тяло и тъмнорусата си коса. Тя бе слушала за лъвовете, тези екзотични животни, от един пътешественик, който бе бродил на юг. Докато Роуан се приближаваше към нея, мускулите на мощните му рамена играеха. Очите му бяха потъмнели, но отразяваха отблясъците на първата дневна светлина. Джура чуваше дъха си, мускулите й се отпускаха.

Когато той се приближи на една ръка разстояние от нея, Джура разтвори обятия и Роуан я прегърна. Ръцете му се спуснаха към голия й ханш, обхванаха го и я повдигнаха. Краката й се обвиха около кръста му. Тя се притисна към него и той я понесе, докато гърбът й не опря ствола на едно дърво. Той я повдигна малко по-високо и влезе в нея.

Заради позата, в която се намираше, тя нямаше особена свобода на движенията. Движеше я той, подмяташе я като кукла. Ръцете му я повдигаха нагоре и я спускаха надолу. Гърбът й се триеше в кората на дървото. Главата й се мяташе наляво и надясно. Ръцете й бяха сграбчили раменете му, пръстите вкопчени в плътта му. Любеха се яростно. Той мощно проникваше в нея. Тя му отвръщаше с жар и страст — силните й бедра, обвили кръста му, пулсираха с цялата гъвкавост на тренираните си мускули.

Когато и двамата едновременно свършиха, тялото му се сгърчи около нейното и го притисна към ствола на дървото. Тя не усети болката, а още по-силно се вкопчи в него.

След няколко мига той вдигна главата си, прислонена на рамото й, погледна я и нежно целуна устните й.

— Добро утро! — прошепна той. Тя му се усмихна:

— Добро утро! Той продължаваше да я подпира на дървото, ръцете му галеха голите й бедра.

— Гледаше ме как се къпя ли? — попита го тя. — Не те усетих. Ако беше…

Той я прекъсна с целувка.

— Не бях. Казах на Силеан да не пуска никой извън стана, освен ако не идва тук, където мога да го наблюдавам.

— Аз можех да се защитя без… — започна тя, но той отново я целуна.

— Да се изкъпем ли пак? Искаш ли да се изкъпем заедно?

Джура усети, че се изчервява. Странно бе, че е толкова интимна с този чужденец. Когато той я отлепи от дървото, тя отпусна краката си от кръста му, но той не я пусна, а продължи още някое време да гали тялото й под туниката. После Роуан отметна глава назад и се усмихна. Усмивката му сякаш бе по-интимна от лудото им любене преди малко.

— Дългът ни зове — тъжно каза той. — Другите скоро ще се събудят — той внимателно я пусна на земята и леко я тласна към потока.

Тя съблече туниката си и влезе във водата. Замря от удоволствие, когато чу любовния стон на Роуан зад гърба си. Той влезе във водата и се гмурна, за да намокри главата си.

Слънцето се показа на хоризонта и първите му лъчи позлатиха косата на Роуан.

— Ти… — плахо започна Джура. — Ти изглежда знаеш много начини… за съединяване на мъжа и жената. Сигурно си имал много учителки.

Роуан се ухили блажено насреща й, щастлив, че тя говори за нещо различно от война и политика.

— Имал съм няколко — неопределено отговори той.

— Един принц, дори принц от такава загубена страна като Ланкония, е обект на интерес в Англия.

— Аха, жените те пожелават, защото си принц.

— Пожелаваха! — поправи я той. — Сега съм крал. А жените ме пожелават заради мен самия.

— Разбирам. Възхищават се на бойните ти умения. И при нас е така. Дейр е чудесен боец.

— Не! — каза той с обида в гласа. — Жените ме харесват защото… — той се поколеба.

— Защо? — настоя тя.

— Защото съм хубав — бързо отвърна той. — Джура, някои жени изпитват удоволствие да ме гледат.

— Ти си висок като ланкон, но с бледнината на кожата ти трудно се свиква. Може би всички англичани са така безцветни.

— Не съм безцветен! — сопна се той и поклати глава.

— Джура, ти винаги ли ще ме караш да се чувствам непълноценен? Ти постоянно намираш, че другите мъже са по-хубави, сражават се по-добре и са по-умни от мен. Няма ли някога да ме последваш без да ми задаваш въпроси, просто защото ми вярваш?

— Едва ли — отвърна тя след като се замисли за миг. — Човек винаги трябва да мисли самостоятелно. Ние, ириалите, сме приучени да мислим самостоятелно. Ти ще ме последваш ли без да се замислиш? До сега не си го правил.

— Разбира се, че няма да те последвам без да мисля, но ти си жена! — ядосано възрази той.

— Като съм жена да не би да имам по-малко ум от теб? — сопна се тя. — Аз ще те следвам, когато съм уверена, че си прав. Няма да вървя подире ти само защото слънцето се отразява красиво в косата ти.

Роуан сякаш се канеше да й отговори остро, но изведнаж изражението му се промени и той се усмихна.

— И все пак, намираш ли ме за красив? — подкупващо попита той.

— Това, че си хубав, няма значение — отвърна тя.

— Нима? Защо тогава ми позволи да те галя още в мига, когато се срещнахме? Не мисля, че дотогава бе позволявала на друг мъж да те докосва така. Даже на твоя скъпоценен Дейр. Виждам го как те гледа — той явно те е избрал, защото владееш оръжието по-добре от всяка друга жена.

— Затова те спечелих — каза тя и тръгна към брега. Той я настигна, хвана ръката й. Застанаха голи един срещу друг на брега.