Кралицата дева

Съобщението на Брита, че тя тръгва с Роуан към земята на феарените бе посрещнато от вателските гвардейци с недоверие и протести. Точно тези протести спасиха Роуан. Брита се ядоса, че нейните гвардейци я смятат неспособна да се грижи сама за себе си и своята безопасност.

— Аз те научих да се биеш — каза тя на двайсетгодишен гвардеец. — Не смей да ми казваш, че не зная как да си служа с оръжието!

— Ти си наша кралица и ние сме загрижени за теб! — отвърна младият мъж. — Твърде дълъг е пътят до поселището на Яин.

— Искаш да кажеш, че съм твърде стара за такова дълго пътуване? — изсъска Брита в полушепот. — Аз — твърде стара.

— Прости ми, кралице! Аз не исках да кажа…

Брита се обърна към Роуан:

— Тръгваме веднага. Ще се срещна с този Яин и тогава всички ще разберат кой е стар и кой не е! — тя се обърна и ядно напусна сборището, оставяйки своите гвардейци зяпнали в недоумение.

Яздеха един след друг по тясна камениста планинска пътека. Джура бе трета в колоната. Роуан бе пръв, Брита — след него. Гералт яздеше след Джура. След него идваше Силеан. Дейр завършваше колоната. Джура пазеше гърба на Роуан. Внимаваше да не би Брита да направи застрашително движение. Бяха изминали само няколко часа откакто Гералт бе довел овързаната вателска кралица в палатката.

Джура се усмихна на спомена за палатката и за двете нощи, които бяха прекарали там. Бързо изтри усмивката от лицето си — не биваше да позволи споменът за насладата да помрачава ясния ум, с който трябваше да взема решения, отнасящи се до безопасността на страната й. Гералт бе действал прибързано и необмислено, отвличайки Брита, но Джура не виждаше какво друго би могъл да направи освен, както бе казал Роуан, първо да го предупреди. Джура разтърси глава, за да проясни мислите си. Не знаеше кому да вярва. Все пак Гералт бе ланкон, а Роуан — не.

Яздеха с часове, искаха да се отдалечат колкото се може повече от селото, където се бяха събрали ватели и ириали. Не разговаряха, защото яздеха един след друг по тясната пътека. Трябваше да пътуват два дни през земите на вателите преди да стигнат феаренска територия. Движеха се по заобиколим пътеки, за да не бъдат забелязани, защото всички, освен Брита, бяха облечени в ириалски дрехи. Людете от южните краища на Вател сигурно още не бяха разбрали за сключения мир с ириалите и Роуан не искаше да рискува да бъдат нападнати като нарушители на границата.

Спряха чак на свечеряване. Само Брита изглеждаше изморена. През последните години бе живяла безгрижно, в удобства и това сега проличаваше.

Брита тръгна някъде сама в тъмнината, но Роуан веднага скочи и хвана рамото й:

— Няма да изчезваш от погледа ми!

— Аз съм кралица и… — внезапно гневният израз на лицето й се смени с прелъстителен.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Той пусна рамото й, обърна се към Джура:

— Джура, върви с нея. Не й позволявай да избяга! Джура остави неразседлания си кон и потъна заедно с Брита в тъмнината.

— Той няма да ме даде на Яин! — изсъска й Брита в мрака, когато се скриха от погледите на останалите. — Той винаги ще предпочете да има кралица до себе си, докато ти си…

— Млада, здрава и способна да му роди деца — уморено я прекъсна Джура. — Опитай се да прелъстиш някой друг. Ако моят съпруг те бе пожелал, щеше да те вземе. Не виждаш ли, че той иска преди всичко мир за Ланкония.

Брита не отговори веднага, преценявайки опонентката си:

— Да властва над цяла Ланкония?… Даже аз не съм мечтала за това. Как смята да убие всички нас, които царуваме над племената?

— Той не смята да убива никого доколкото знам. У този мъж има някакво неестествено отвращение от смъртта. Той не убива дори зерните!

Тази новина толкова впечатли Брита, че от интонацията й изчезна истеричната заядливост:

— Той мисли, че може да ни обедини — мен и Яин — без да се пролива кръв?

За миг Джура усети близост с Брита:

— Той е англичанин, дебелоглав англичанин. Главата му е сякаш от гранит. Освен това вярва, че Господ говори с него. Самата аз изобщо не го разбирам, но Тал го направи крал и Роуан ще властвува докато… докато…

— Докато някой го убие. Той не е за тоя свят — довърши Брита. — Добре че не се омъжих за него.

Джура отново я усети като врат:

— Той съвсем не е искал да се жени за теб. А сега, да се връщаме. Тази нощ ще си под наблюдение и ако моят мъж не обича да убива, а моят брат е склонен само да връзва жените, то аз съм нетърпелива да опитам една техника за хвърляне на нож, която наскоро усвоих. Ще те убия, ако се опиташ да избягаш!

Брита не отговори и двете се върнаха в стана. Брита седна малко настрана от другите, запали огън и започна да си приготвя лека вечеря. Тя наблюдаваше Роуан, който се наричаше крал на Ланония, а беше само крал на Ириал. Той непрекъснато зяпаше Джура и Брита окончателно се увери, че е глупак. Бе се влюбил в момичето и по този начин бе станал уязвим. Не бива да обичаш, ако искаш да си на власт! Брита бе научила това твърде добре. Урокът й бе даден от бащата на Дейр. Тя се бе влюбила в един младеж. Обичаше го с цялото си сърце.