Кралицата дева

— Върви! — каза той. — Доведи Дейр и Силеан. Ще тръгнем за Феарен колкото се може по-скоро.

Роуан я гледаше докато се отдалечи, после влезе в палатката. Брита лежеше на леглото и го наблюдаваше как отива до масичката с храната. Той изпи няколко големи глътки вино, за да овладее вълнението си. Глупостта на Гералт не му даваше мира. Роуан наистина искаше да убеди Брита за пътуването до Феарен. Той чакаше своя пратеник да се върне с вестта, че Яин е готов да приеме новия крал на Ириал.

Сега Гералт бе принудил Роуан да ускори плановете си и обстоятелствата се бяха стекли така, че Роуан трябваше да убеждава една обидена и разярена кралица. На всичко отгоре, заради бъркотиите на Гералт, жена му отново го бе намразила и това бе най-тъжното за Роуан. Той не бе успял нищо да й докаже, не бе успял да я накара да прозре начина му на мислене. Джура все още бе убедена, че това, което прави нейният егоистичен брат, е добро за Ланкония, а съпругът й е просто чужденец, който нищо не разбира.

Роуан остави празната винена чаша и изруга. Ще трябва да вземе Гералт със себе си във Феарен. Джура можеше и да вярва, че брат й мисли за доброто на Ланкония, но Роуан не му вярваше. Имаше нещо повече от гняв в очите на Гералт тази сутрин. Някаква отблъскваща алчност светеше в тях. Роуан инстинктивно усети, че Гералт иска мирът между ватели и ириали да бъде нарушен. Той се чудеше дали в стремежа си да го свали Гералт не се е опитал да привлече Брита като съюзник, а тя му е отказала. Брита никога не би се свързала с един принц-дете. Тя би се съюзила само с крал — равен по власт на нея самата. Ако подозренията му спрямо Гералт са основателни, това означава, че не може да си позволи да замине и да остави Гералт сред смесилите се ватели и ириали. Роуан се надяваше да прекара в това село поне един месец и да заздрави мирния съюз между людете от двете племена, да укрепи собствения си брак, а сега трябваше да замине и да остави хората да се оправят сами както могат.

— Дявол да го вземе! — изруга Роуан. Не стига че Гералт бе съсипал всичко, а сега се налагаше това невъздържано момче да му досажда и по пътя за Феарен. През цялото време на пътуването Роуан трябваше да се пази от удар в гърба, ако вярно бе преценил намеренията на Гералт.

При мисълта за удар в гърба, лицето на Роуан се изкриви. Джура никога не би защитила гърба на съпруга си от стрелите на собствения си брат…

Той се обърна към Брита:

— Време е да тръгваме. Извади парцала от устата й. Брита изригна в лицето му:

— Гвардейците ми ще те убият за това, което ми стори! Няма да дойда с теб и моите хора никога няма да повярват на сина ми, израснал в Ириал. Той бе достатъчно глупав и се остави да бъде пленен от Тал! Не искам да имам нищо общо със страхливци като него!

— Доколкото знам, Дейр е бил съвсем дете, когато е бил пленен. Нападнал го е самият Тал.

— Дете или не — загубил е битката — каза тя. — Не се е държал като син на баща си. Съпругът ми бе царствен мъж. Вател! Не някакъв си ириал, като непохватното момче, което изпрати в леглото ми.

Роуан развързваше ръцете й: — Независимо какво мислиш за нас, ще трябва да ни помогнеш.

— Мислиш, че съм се уплашила от заканите на онази нищожна проститутка, за която си се оженил?

Роуан сграбчи яката на дрехата й:

— В сравнение с нея — ти си нищожество! — процеди през зъби той. — Щом нейните закани не те плашат — чуй мен: ако не излъжеш убедително хората си и не ги накараш да повярват, че ти самата искаш да дойдеш с нас при Яин, аз ще ти отрежа нещо повече от носа. Ще ти отрежа главата!

Тя го гледаше ядно и не спря да го заплашва, докато той развързваше ръцете й. Вече освободена, внезапно се успокои и запита:

— Какво общо имам аз с Яин?

— Искам да се омъжиш за него — отговори Роуан и я дръпна от леглото, за да я изправи.

Брита се разсмя:

— Ти си по-глупав, отколкото предполагах. Да се омъжа за онзи разбойник? Тогава ще стана владетелка и на феарените, и на вателите — ще те унищожа!

Роуан я изблъска извън палатката към оседлания си кон:

— Може би Яин си мисли, че той ще владее вателите.

— Ще го убия, ако се опита да посегне на моите владения — убедено заяви тя.

Роуан я вдигна и я сложи на седлото:

— Докато вие с Яин се борите за върховенство във властта, аз ще съм печелившият. Чувам, че Яин има хубава дъщеря, която може да се омъжи за Дейр.

— Копеле!

Той се намести на седлото зад нея и пое юздите:

— „Копеле“ не е подходящо определение за мен — произходът ми е добре документиран. По-добре ми викай „глупак“. Сигурно съм такъв!

Той смушка коня си, надявайки се, че Брита не чува тревожното биене на сърцето му. Ако тази жена направеше една погрешна стъпка, той трябваше да я убие. Тогава всичките му надежди за мир бяха изгубени.

Джура го посрещна заедно с Дейр и Силеан.

— Готови сме — студено каза тя.

— Къде е Гералт? — попита Роуан.

Джура посочи към склона, издигащ се зад гърбовете им. Там имаше двама конници. Единият бе Гералт. Редом с него стоеше вателски гвардеец — мъртъв гвардеец, който от далеч изглеждаше като жив.