Конго

Но хипопотамът е много необходим за речната екология на Африка. Фекалните му маси, които той произвежда в огромни количества, наторяват речните треви, които на свой ред подсигуряват живот на речните риби и други обитатели на реката. Без хипопотамите африканските реки щяха да останат стерилни, и където хипопотамите са изтребени или прогонени, реките умират.

Толкова беше известно за хипопотамите. Имаше обаче и още една особеност. Хипопотамът е страшно чувствителен на тема собствена територия. Мъжкарят защитава реката срещу всички нашественици без изключение. И както е регистрирано при много случаи, това включва други хипопотами, крокодили и преминаващи лодки. Както и хората в тях.

ДЕН 7: МУКЕНКО 19 ЮНИ, 1979 ГОДИНА

1. Кибоко

Мънро преследваше две цели с решението си да продължат и през нощта. Първо, надяваше се да спести ценно време, защото във всички изработени от компютъра планове беше залегнало, че всяка нощ трябва да спират. Нощем обаче не се искаше нещо особено, за да пътуват; повечето хора можеха да спят, а до сутринта щяха да са изминали от петдесет до шестдесет мили.

Което обаче беше по-важно, той се надяваше да избегне хипопотамите на Рагора, които като нищо можеха да направят на парцали надувните им лодки. Денем хипопотамите се изтягаха в локвите покрай бреговете и и мъжкарите със сигурност биха атакували всяка преминаваща лодка. Нощем обаче животните отиваха на брега да пасат и експедицията можеше да се промъкне покрай тях.

Планът беше мъдър, но поради една съвсем неочаквана причина се осуети; напредването им по течението на Рагора беше прекалено бързо. Беше едва девет вечерта, когато достигнаха първите области с хипопотами. Животните още не се бяха качили на брега за паша и мъжкарите щяха да атакуват лодката; а атаката щеше да бъде нощна.

Реката се гънеше в многобройни завои и извивки. На всеки завой имаше по някой спокоен участък покрай брега, който според Кахега беше любимото място за отдих на хипопотамите. Той посочи също така и тревата по бреговете, опасана толкова ниско, сякаш косена със сенокосачка.

— Всеки момент — проговори Кахега.

Дочуха басово грухтене. „Ха-ха-ха-ха.“ Звучеше като че ли някой старец се мъчеше да си изхвърли храчките от дробовете. В предната лодка Мънро се напрегна. Подминаха още един завой, носени плавно от течението. Двете лодки бяха на десетина ярда една от друга. Мънро държеше пушката си готова за стрелба.

Звукът се появи отново, този път хорово: „Ха-ха-ха-ха.“

Кахега заби греблото във водата. Само след секунда опря в дъното. Той го измъкна: само три ярда бяха мокри.

— Не дълбоко — каза той, клатейки глава.

— Това лошо ли е? — запита Рос.

— Да, мисля, че лошо.

Влязоха в следващия завой и Елиът видя половин дузина частично покрити от водата черни скали близо до брега, блестящи под лунната светлина. И изведнъж една от „скалите“ с грохот изплава и пред очите му от водата изникна едно огромно чудовище, застанало на четирите си къси и дебели крака, което след миг се втурна срещу лодката на Мънро.

Мънро изстреля ниско един магнезиев патрон; в ярката бяла светлина Елиът открои една гигантска уста, четири грамадни блестящи зъби, и глава извита нагоре; животното нададе рев. В следващия миг хипопотамът беше обгърнат от облак бледожълт газ. Газът се разсея и очите им засмъдяха.

— Той използва сълзлив газ — обади се Рос.

Лодката на Мънро продължи напред. Мъжкият хипопотам се бе потопил с рев във водата и бе изчезнал от погледа им. Хората от втората лодка започнаха да примигват често-често и да трият сълзите си докато наближаваха локвата. Сигналната ракета пращеше над главите им, като падаше и хвърляше продълговати сенки върху водата.

— Може и да се отказал — проговори Елиът. Хипопотамът не се виждаше никъде наблизо. Плаваха в мълчание.

И изведнъж носът на лодката се рязко се надигна; хипопотамът изрева и Рос изпищя. Кахега залитна с цялото си тяло и изпразни пушката си във въздуха. Лодката се стовари с трясък обратно във водата, вдигайки бризги, а Елиът с мъка издрапа на четири крака да провери как е Ейми, като се озова втренчен в една огромна розова уста, която го облъхна с горещия си дъх. Муцуната се завъртя странично и зъбите разпраха корпуса на гумената лодка; въздухът започна да излиза със съскане, образувайки мехури във водата.

Гигантската паст отново се разтвори и нададе рев, но този път вече Кахега беше на мястото си и изстреля щипещ облак газ. Хипопотамът се дръпна назад и отново се гмурна, разлюлявайки лодката, като я блъсна надолу по течението. Цялата дясна част на лодката бързо се свиваше със свистене; въздухът съскаше през разпраните участъци. Елиът се опита да ги събере с ръце, но съскането продължаваше. Щяха да потънат само след минута.

Зад тях хипопотамът отново атакува, порейки водата като някой скутер и надаващ боен рев.