Конго

На 18 септември 1979 година спътникът Ландсат 3 с номинална височина 918 километра, регистрира ивица с ширина 185 километра на вълна 6 (0,7 — 0,8 милимикрона в инфрачерваната част на спектъра) над централна Африка. Пробивайки облачната покривка над тропическата гора регистрираното изображение ясно демонстрира изригването на Мукенко, не спиращо вече трети месец. Една компютърна симулация на изхвърлените маси показа от 6 до 8 кубически километра материя разпръсната в атмосферата, и още 2 до 3 кубически километра лава изтекла по западните склонове на планината. Местните жители го кръстиха Каниялифека, или „мястото на пожара“

На 1 октомври 1979 година Р. Б. Травис официално разтрогна Синия контракт, докладвайки, че в обозримото бъдеще не могат да се очакват никакви природни източници на диаманти тип IIв. Японската електронна фирма на Морикава възобнови интереса си към процеса на Нагаура изкуствено налагане на покрития с бор. Американски фирми също започнаха работа в това направление; очакваше се процесът да бъде усъвършенстван докрай през 1984 година.

На 23 октомври Карън Рос подаде оставка от ТСЗР и се прехвърли на работа в EDC===================== към държавния топографически институт в Сиукс Фолс, Южна Дакота, където се занимаваха изключително само с цивилна работа в лаборатории. Скоро след товва се омъжи за Джон Белингъм, учен в EDC=====================

На 30 октомври Питър Елиът излезе в безсрочен отпуск от департамента по зоология към университета в Бъркли. Според кратко съобщение в пресата „зрелостта на Ейми и ръстът й… правят по-нататъшните изследвания в лабораторни условия много трудни…“ Проектът Ейми официално беше разформировам, макар че по-голямата част от екипа съпровождаше Елиът и Ейми в института по етноложки изследвания в Букама, Заир. Тук изследванията върху поведението на Ейми при контакт с диви горили продължиха вече в естествената й среда. През ноември 1979 година се появиха признаци, че е бременна; тъй като до този момент тя прекарваше по-голямата част от времето сред едно местно стадо горили, не беше много лесно да установят факта със сигурност. Тя изчезна през май 1980 година8.

През периода от март до август 1980 година институтът осъществи преброяване на планинските горили. Резултатът показа наличието общо на пет хиляди горили, приблизително половината от броя показан от Джордж Шалер, биолог изследовател, преди двасетет години. Тези данни потвърждават, че планинската горила намалява с бързо темпо. Темповете на размножение обаче в зоологическите градини са се увеличили и е малко вероятно горилите да изчезнат, но естествените им среди се свиват под натиска на човешката дейност и изследователите подозират, че горилата ще изчезне като диво и свободно скитащо животно през следващите няколко години.

През 1979 година Кахега са завърна в Найроби и започна работа в един китайски ресторант, който през 1980 фалира. После се включи в състава на експедиция на Нацоналното географско дружество в Ботсвана да изучават хипопотамите.

Аки Убара, най-големият син на носача Маравани и радиоастроном в Кеймбридж, Англия, през 1980 спечели наградата Хершкович за изучаването на рентгеновите изследвания от галактическия източник М322.

В края 1979 година Чарлз Мънро продаде с голяма печалба на амстердамската борса 31 карата от сините диаманти тип IIв; диамантите бяха закупени от Интел, американска компания произвеждаща микроелектронни елементи. По-късно в Антверпен през януари 1980 година беше наръган с нож от един руски разузнавач; тялото на разузнавача по-късно беше намерено в Брюксел. През март 1980 година армейски патрул арестува Мънро на границата на Замбия, но обвиненията срещу него бяха оттеглени. През май същата година се разнесе слух, че бил видян в Сомалия, но слухът не беше потвърден. Той все още си живее в Танжер.

Едно изображение прието от спътника Ландсат 3 на 9 януари показва, че изригването на вулкана Мукенко е спряло. Слабата следа от пресечените лазерни лъчи, регистрирана при при някои от предишните преминавания на спътника, вече не се забелязваше. Изчислената им точка пресичане сега бележеше едно поле от черна застинала лава със средна дълбочина осемстотин метра, близо миля, под който почиваха останките на изгубения град Зиндж.