Конго

Той поклати глава. Заобиколи палатките и провери другите стражи, опитвайки се да проумее какво се крие зад новата тактика на горилите. Много пъти му се беше налагало да отгатва поведението на животни, на ранен леопард в храстите, на притиснат в някой ъгъл бик — но това тук беше различно. Той беше принуден да признае, че не е наясно какво да очаква. Дали единичната горила не е била разузнавач, пратен да провери защитата им? Или в действителност беше започнала атака, която поради някакви причини бяха прекъснали? Дали не беше маневра предназначена да обтегне допълнително нервите им? Мънро бе наблюдавал групи ловуващи шимпанзета да правят къси заплашителни прибежки към бабуини, да повдигат нивото на възбудата на цялото стадо преди действителното нападение, имащо за цел да изолира някое младо животно.

После дочу грохота на гръмотевицата. Кахега посочи към небето, клатейки глава. Това беше отговорът на въпроса им.

— Проклятие — изруга Мънро.

В десет и тридесет върху тях се изсипа пороен дъжд. Крехкият им високоговорител веднага прогизна и загъгна. Дъждът даде накъсо електрическите кабели и защитната ограда на периметъра престана да съществува. Нощното осветление замига и две крушки гръмнаха. Почвата се разкаля навсякъде; видимостта падна до пет ярда. Най-лошото от всичко беше, че дъждът така плющеше по листата, че трябваше да крещят с пълни гърло, за да се чуват едни други. Записите останаха недовършен; високоговорителят вероятно нямаше да работи, и едва ли щеше да изтрае под дъжда. Дъждът щеше да блокира и лазерите; сълзливият газ нямаше да може да се разпръсне във въздуха. Лицата на всички в лагера придобиха мрачни изражения.

Пет минути по-късно горилите атакуваха.

Дъждът заглушаваше напълно приближаването им; те сякаш изскочиха отникъде, стоварвайки се върху оградата от три посоки едновременно. И в този момент Елиът проумя, че тази атака нямаше да бъде като предишните. Горилите се бяха поучили от по-раншните нападения, и сега възнамеряваха да приключат веднъж и завинаги със случая.

Примати, обучени да атакуват, хитри и безмилостни: въпреки че това беше негова собствена преценка, той пак остана удивен пред доказателството й. Горилите атакуваха на вълни, подобно на дисциплинирани ударни бойци. За него обаче това беше по-ужасяващо от човешка атака. За тях ние просто сме животни, помисли той. Някакъв чужд вид, към който не изпитват абсолютно никакви чувства. Ние просто трябва да бъдем елиминирани.

Тези горили не се интересуваха защо бяха тук човешките същества, или какви причини ги бяха довели в Конго. Те не убиваха заради храна, или бранейки се, или защитавайки малките си. Те убиваха, защото бяха обучени да убиват.

Атаката продължаваше с изумителна бързина. Само след секунди горилите се врязаха в периметъра и повалиха в калта металната мрежа на оградата. Нахлуха необезпокоявани в лагера, ръмжейки и ревейки. Проливният дъжд бе слепил козината им, придавайки им хлъзгав и зловещ вид под червеното нощно осветление. Елиът видя от десет до петнадесет животни в лагера, помитащи палатките и преследващи хората. Азизи беше убит на мига; черепът му бе строшен между каменните гребла.

Мънро, Кахега и Рос стреляха с лазерните пушки, но объркването и слабата видимост ограничаваха силно ефективността им. Лазерните лъчи се накъсваха под шибащите дъждовни струи; трасиращите куршуми съскаха и пускаха искри. Една от картечниците с лазерно управление полудя; дулото й се завъртя като бясно, ръсейки куршуми във всички посоки; всички панически плонжираха в калта. Няколко горили бяха пронизани от куршумите на картечницата и умряха притиснали гърдите в някакво зловещо подобие на човешка смърт.

Елиът се обърна към записващата апаратура и в този момент Ейми се хвърли върху него, изпаднала в паника. Той я отблъсна и включи магнитофона.

Маймуните вече бяха преодолели всяка проява на съпротива в лагера. Мънро лежеше проснат по гръб, възседнат от сива маймуна. Рос не се виждаше никъде. Кахега се бореше отчаяно с една сива горила; двамата се търкаляха в калта. Елиът едва дочуваше дращещите звуци които излизаха от високоговорителя; горилите не им обръщаха никакво внимание.

Още един носач, Музези, изпищя; неволно бе пристъпил пред дулото на стреляща картечница; цялото му тяло се подхвърли от забиващите се в гърдите му куршуми и той политна, стоварвайки се по гръб в калта. Най-малко една дузина горили лежаха мъртви или агонизираха от раните си в калта, стенейки. Полудялата картечница бе свършила мунициите си, но дулото продължаваше да се върти като лудо, а празният магазин щракаше безсилно. Някаква горила я изрита и тя падна на една страна в калта без да престава да подскача, също като някакво живо същество.