Конго

Двамата с Рос усилиха тока на оградата на защитния периметър до 200 ампера. Това беше максимумът, който можеше да издържи тънката мрежа, без да се разтопи; бяха принудени да намалят импулсите от четири на два в секунда. Допълнителният ток обаче превръщаше оградата от предупредително в смъртоносно оръжие. Първите животни, докоснали се до оградата, щяха да загинат за миг, макар че вероятността мрежата да се разкъса или даде на късо се увеличаваше значително.

На залез слънце Мънро взе най-трудното решение. Той зареди монтираните върху триножниците картечници с останалата половина муниции. Свършеха ли патроните, машините просто щяха да спрат стрелбата. От този момент нататък Мънро разчиташе единствено на Елиът и Ейми и техния превод.

А Елиът определено нямаше щастлив вид когато слезе от хълма.

7. Последната защита

— След колко време ще сте готови? — запита го Мънро.

— Два часа, може и повече.

Елиът помоли Рос за помощ и Ейми отиде да получи храна от Кахега. Тя беше особено горда със себе си, и се държеше като много важна особа в групата.

— Стана ли? — запита го Рос.

— След минута ще разберем — отвърна Елиът.

Първият му план беше обработи единствено вътрешната проверка за Ейми чрез проверка на повторенията от звуци. Ако тя беше превеждала прилежно знаците по един и същ начин, значи имаха причина да й се доверят.

Това обаче беше особено мъчителна работа. Разполагаха само само с видеомагнитофона с половин инчова лента и дребния малък джобен магнитофон; нямаха и свързващи кабели. Помолиха останалите в лагера да запазят тишина и започваха да сверяват, записват, презаписват и слушат шепнещите звуци.

И тогава разбраха, че ушите им просто не бяха способни да различават звуците; всичко им звучеше едно и също. В този момент на Рос й хрумна идея.

— Тези сигнали са записани под формата на електрически сигнали — каза тя.

— Да…

— Радиопредавателят разполага с 256 К памет.

— Но ние не можем да се свържем с компютъра в Хюстън.

— Нямах предвид това — каза Рос. Тя обясни, че връзката със спътника се осъществява, като местният компютър с 256 К памет сравнява един вътрешно генериран сигнал — подобно на схемата за тестване на видеосигнали — с един излъчен сигнал от Хюстън. Така се осъществяваше връзката. Машината беше построена по този начин, но те можеха да използват сравняващата програма и за други цели.

— Искаш да кажеш, че можем да я използваме за сравняване на тези звуци? — запита недоверчиво Елиът.

Можеха, но с невероятно бавно темпо. Трябваше да прехвърлят записаните звуци в паметта на компютъра, и да ги презапишат на видеомагнитофона, върху друга част от дължината на лентата. После трябваше да подадат този сигнал към паметта на компютъра, и да пуснат една втора сравняваща лента на видеомагнитофона. Елиът по едно време се опомни, че седи като мумия до Рос, която прехвърляше като факир ленти със записаните звуци и дискети. На всеки половин час Мънро се приближаваше до тях и питаше как върви; раздразнителността на Рос се увеличаваше с всяка минута.

— Работим с възможно най-голямата бързина — сопна се тя.

Беше вече осем часът.

Първите резултати обаче бяха окуражаващи: Ейми действително си беше свършила съвестно работата. Към девет вече бяха определили съответствията при почти дузина думи:

ХРАНА 0,9213 0,112

ЯМ 0,8844 0,334

ВОДА 0,9978 0,004

ПИЯ 0,7743 0,334

(ПОТВЪРЖДЕНИЕ) ДА 0,6654 0,441

(ОТРИЦАНИЕ) НЕ 0,8883 0,220

ЕЛА 0,5459 0,440

ИДИ 0,5378 0,404

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? НАДАЛЕЧ 0,5444 0,343

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? ТУК 0,6344 0,344

КОМПЛЕКС ЗВУЦИ: ? ГНЯВ

? ЛОШ 0,4232 0,477

Рос се дръпна от компютъра.

— Оттук нататък ти имаш думата — обърна се тя към Елиът.

Мънро крачеше из лагера. Това беше най-лошото време. Всички бяха в очакване, на ръба с обтегнати нерви. В такива ситуации той се шегуваше с Кахега и останалите носачи, но Рос и Елиът имаха нужда от тишина. Той хвърли поглед към Кахега.

Кахега посочи към небето и потърка пръсти един в друг.

Мънро кимна.

Той също го беше усетил; въздухът просто набъбваше от влага; кожата усещаше електрическия му заряд. Задаваше се дъжд. Само това ни липсва, помисли той. През следобедните часове се бяха разнесли още бумтене и тътен на далечни експлозии, напомнящи на гръмотевици. Звукът обаче не беше същият; тези звучаха остро, отсечено, и напомняха повече на звукова вълна, отколкото на нещо друго. Мънро и преди ги беше чувал, и имаше добра представа какво означават.