Към пропаст

Отляво влазя Георги и двама кумани.

Явление 4

Георги, куманите, после кръчмарят, после селяните.

Георги(като се извръща назад и вика някому). Разведи конете, вържи ги, па ела тука. (Отива пред вратата на кръчмата.) Кръчмарю! Ей, кръчмарю! (Гледа вътре.) Тука много хора… (Удря със сабята по вратата.) Ей, кръчмарю!

Кръчмарят(отвътре). Какво заповядаш, болярино?

Георги. Минуваха ли днес две жени и един мъж в калугерски раса?

Кръчмарят. Аз бях в двора и не видях. Видях само, че мина колесница с две болярки забулени. Пазеха ги четири конни войници.

Георги(навъсен). Като не си видял, повече не ми дрънкай. (Ходи замислен.) Изпуснахме им пак дирята… Планина голяма… Искам да я намеря с онез, и страх ме е да я намеря… Пред очите ми червени облаци… (Сяда на зида. Селяни идат отляво, носейки кокошки, вързани за краката, кошници с яйца, делви с масло, пити хляб, менци с вино и влазят в кръчмата; други селяни влазят отдясно с торби ечемик, с вързопи сено, и излазят отляво.)

Един селянин(на друг селянин, ниско). Ох, ограбиха ни… Кучета им яли главите и тям, и на господаря им! (Отминуват. Малкият болярин излазя из кръчмата.)

Явление 5

Георги, боляринът и куманите

Боляринът(към Георгя). За царския лов ли, болярино?

Георги(неохотно). Не.

Боляринът. На поклонение в някой мънастир тогава? Минуват наляво пак селяни с провизии.

Георги. Не. (Става.)

Боляринът. Виж ги тия селяци. Слушаха одеве еретическия проповедник Босота. Всичките са прифанати от богомилство. Вярвай, че тая заран никой не дойде в черква при гласа на клепалото… Очакваха Босота. Не знам защо царят не ги изтреби тия еретици-учители. Един хубав ден хората му, като дойдат тука, ще останат ненахранени, конете им неназобани. По-рано минала оттука колесница с две болярки. Помисли си: отказали да дадат зоб на конете даже с пари! (Влазят пак селяни с провизия и я внасят в кръчмата.) Виж ги: имали да нахранят цяла войска, а вчера ми викаха: „Господарю, голи сме!“ Защо не влезете в кръчмата да пием по едно вино?

Георги. Благодаря, болярино. Аз ще си тръгна.

Боляринът. Както обичаш. (На селяните.) По-скоро, и всичко носете! (Спуща се към един селянин, който носи пита хляб.) Антихристо, тоя чер, корав хляб и псета го не ядат! (Заплашва го с бича си.)

II селянин. Ние го ядем, болярино.

III селянин(плачевно.) Болярино, запази ни. Един соколник улови жена ми и я закача.

Боляринът(ухилен). Види се, защото е хубавка… Няма нищо… Какво има, че един юнак погалил булката? (Излазя.)

Пада вечерен здрач. От дъното, между буковете, се подава един старец овчарин и иде насам.

Явление 6

Горните и овчарят

Георги(на куманите). Стегнете конете! (Куманите се изгубват надясно. Съглежда овчаря. На себе си.) Да попитам и тогова. (Отива към овчаря.)

Овчарят. Добра ти среща… На лов ли? На лов ли, болярино?

Георги. Дядо, не среща ли някъде две жени в раса и един мъж в расо?

Овчарят. Не срещах такива, синко, днес. Но вчера видях много такива мъже и жени, в раса. Сбираха се на Добрев дол, убил ги господ. (Прекръстя се.) Закони не знаят, вярата им друга… дяволска вяра, поганци.

Георги. Де е този Добрев дол?

Овчарят(сочи към дъното). Ей тука е, като се смъкнеш долу… Има там река, а до реката пещера, дето я казват Дълбоката дупка.

Георги. Дядо, покажи ми пътеката.

Овчарят. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? (Плюе. Куманите влазят.)

Един куманец. Конете са готови.

Георги(на стареца). Една жълтица, дядо. (Подава му монета.)

Овчарят. Остави се, защо ти трябва? Вие не сте от тях. (Тръгва да си отива.)

Георги. Заведи ме, дядо! Аз съм царски човек и жена ми е избягала. Отивам да си я прибера.