Към пропаст

V болярин. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — „Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.“

IV болярин. Право, право…

VII болярин. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома…

V болярин. Стар… На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст…

I болярин. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си.

II болярин. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. (Навън блясва светкавица, па загърмява.)

IX болярин. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем?

VI болярин. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя?

I болярин. Цар Калояновата.

VI болярин. Хайде! (Запяват всички.)

Орел ли, мамо, над гори фърка?
Облак ли черен гърми в небето?
Не орел, синко, нито е облак:
цар Калоян е, на бой отива.

IV болярин. Да живее царят! (Пие.)

Всички. Да живее! (Пият и пак запяват.)

Звезди брой нямат, войски чет нямат;
конете цвилят, сабите лъскат,
олеле, мале, бой се зафана,
премре жило се ясното слънце,
затресла се е земя и небо…

Изгърмява пак навън и блясва светкавица.

Х болярин. По-весела, по-весела някоя… Тая мирише на кръв.

II болярин. Навън ще вали. (Влазя началникът на стражата.)

Явление 2

Горните и началникът на стражата, после Раксин

Началникът на стражата. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем.

I болярин. Какви са тия бежанци?

Началникът на стражата. Избягали от турците през Стара планина. Гладни и голи сиромаси, мъже, жени. Искат подслон от дъжда и да ги нахраним.

IX болярин. По дяволите да вървят! (На слугите.) Донесете вино.

II болярин. Не бива, не бива; нощно време се не отваря никому.

IV болярин. Ще се разплачат тука, ще се разкиснат… А ние сме дошли да се веселим. У нас няма турци.

I болярин. Голият народ е навикнал да се оплаква и да има, и да няма защо.

IV болярин. Там против турци — тука против боляри. Какво да му чиним? Затова е народ — да търпи. Не могат всички да се раждат боляри.

В дъното свети от пожар.

VI болярин. Александър думаше по едно време да иде на война против тия разбойници… Но заряза… И защо? Нашата черга е далеч от огъня.

II болярин(дига чашата). Наздраве, другари! Все така да бъдем весели! Да живее Александър!

Всички. Да живее! (Пият.)

I болярин(на началника на стражата), Какъв е тоя пожар?

Началникът на стражата. Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги.

I болярин. Как?

Началникът на стражата. Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Запалила се и гората. (Излазя.)

I болярин. Нека горят! Поврага! Пък аз горя от нова жажда. Наздраве! (Пие.)

Всички. Наздраве! (Пият.)

I болярин(към III болярин). Епикерние, дивний песнопоецо, изпей ни Сарината песен!

Няколко боляри. Слушайте, слушайте!

III болярин(запява).

Де се е чуло, мале, видяло,
цар да залиби мома еврейка?
Саро ле, Саро, божур в градина,
Саро ле, Саро, ясна зорнице!

IV болярин. Да живее Сара! Всички. Да живее!

III болярин(пее).

Седнала Сара на трем високи,
тихом си ниже ситни бисери,
песен си пее и си говори:
— Цар ме залиби, цар ме милува,
бяла царица аз ще да стана,
бяла царица, светла кралица.
Саро ле, Саро, божур в градина,
Саро ле, Саро, ясна зорнице.

Всички. На здраве! (Пият. Кръгозорът свети повече.)

VI болярин. Там свети.

Х болярин(гледа). Пожар. Запалила се и гората, но това е далеко.

VI болярин(весело). По-далеко, по-далеко от нашата черга.

Влазя Раксин отляво. Всичките му се покланят.

Явление 3

Горните и Раксин