Към пропаст

Евстратий. Сара я грабнаха тая вечер!

Георги(гледа го втренчено, но безучастно).

Евстратий. Грабнаха я разбойници, протоспатарие! Главата ми ще фръкне от рамената. Искам зверове да ме срещнат и да ме разкъсат. Как ще изляза пред очите на царя? Отивам да му обадя!

Георги(сочи назад). Тя е в пещерата.

Евстратий(стреснато). Коя?

Георги. Дорослава.

Евстратий. По̀врага Дорослава… Аз ти говоря за Сара!

Георги(плах). Тя ще нощува там… (Сочи към дъното.)

Евстратий(на войниците). Да се качваме! (Излазя отдясно с войниците.)

Явление 10

Георги, по-после II куманец

Георги(гледа назад). Свети! (В дъното небето се осветлява от невидим пожар. Георги се затичва към дъното и гледа).

Влазя из гората II куманец запъхтян.

II куманец. Болярино, изпълнихме заповедта ти. Натрупахме сухи върхари и дървета пред входа на пещерата и ги запалихме. Ето огъня. Всичките ще изгорят вътре. Другарите ми с голи мечове пазят пред пещерата, за да не избяга никой.

Небето още повече светва от пожара.

Георги. А Дорослава?

II куманец. И тя… Болярино, що тъй страшно гледаш? Георги (гледа уплашен към гората в дъното). Дорослава! (Сочи натам.)

Куманецът(очуден се озърта). Няма я, болярино. Тя е сега в пещерата… И гората пламна.

Георги(гледа с безумен поглед към гората в дъното). Дорослава иде! Да бягаме!

II куманец. Болярино, тя изгоря… Няма тука никой.

Георги(сочи към дъното). Ето Дорослава.

II куманец. Болярино, ти полудя?

Георги. Ето, гони ме! (В ужас бяга вдясно.)

II куманец(гони го да го фане). Болярино! (Изчезва подир него.)

Пожарната светлина се усилва. Гърмотевица трещи по небето.

Явление 11

Ловчийската прислуга излазя пак из кръчмата шумно.

Един крагуяр. Хайде, момчета, на път, че царят ще ни е преварил. Още малко, горският дворец е наблизо.

Един песяк. Хайде!

Друг песяк. Ядохме и пихме като владици за царско здраве.

Друг крагуяр. И си откраднахме по една цалувка. (Всички тръгват надясно и запяват.)

Излез, моме, малка моме,
гости идат крагуяри,
крагуяри, господари.
Поклони се, посрещни ги.
На рамо им сокол стои.
Сокол дума и говори…

Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората отдясно.

Завеса

Действие трето

Александър

Сара

Василиса

Раксин

Евстратий

10 боляри ловци

Началникът на стражата

Прислужници

5 куманки

5 моми селянки

5 селски момци

Нощ. Трем в горския дворец. Запалени светилници по стените, които са окичени с ловчийски оръжия и рогове, еленови рога, мечешки и други зверски кожи. Врати отляво и дясно. Над последната един прозорец с решетка, затворен. Сегиз-тогиз трещи гърмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Сред трема длъгнеста трапеза, претрупана с горски цветя по нея. Около нея, на столове насядали, пируват десет души боляри в ловчийски дрехи. Слуги шътат наоколо. На трапезата е шумно. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват.

Явление 1

Болярите

I болярин(става и зима чашата). Другари, пихме за царя; няма ли да пием за царицата?

IV болярин. За коя царица? За днешната или за утрешната?

VI болярин. За оная, дето е хубава като ясното слънце. (Дига чашата.) Да живей Сара!

Всички(дигат чашите). Да живей! (Пият.)

VII болярин. Красна е, красна е… Само една грозота има.

VIII болярин. Каква?

VII болярин. Дето е от еврейски род.