Клуб „Кемъл“

Рубън беше завършил Уест Пойнт и имаше зад гърба си три мисии във Виетнам, по време на които бе събрал пълна колекция от ордени и медали. След завръщането му го бяха назначили в Агенцията за военно разузнаване към Пентагона, която на практика дублираше голяма част от дейността на ЦРУ. Но скоро напусна АВР и се превърна в заклет противник на войната, най-вече на тази във Виетнам. Малко по-късно Америка престана да се вълнува от онази „малка схватка“ в Югоизточна Азия и Рубън се оказа човек без кауза. Живя известно време в Англия, след което се върна в Щатите. Шансовете му да се устрои някак силно намаляха вследствие на разрушените от него мостове и конските дози наркотици, които поемаше. И тогава се запозна с Оливър Стоун, който му помогна да промени живота си. В момента имаше редовна работа в някакъв склад, където разтоварваше камиони и тренираше мускулите вместо мозъка си.

Кейлъб Шоу беше защитил две докторски дисертации — по политически науки и литературата на XVIII век, въпреки че бохемската му натура предпочиташе модата на следващия, XIX век. Беше сред най-активните противници на Виетнамската война, в която бе загубил брат си. А по време на аферата „Уотъргейт“, когато нацията бе напълно отрезвена от политическата си наивност, Шоу се беше превърнал в един от най-яростните критици на правителството. Тези ексцентричности бяха попречили на научната му кариера въпреки отличното образование и безспорните му качества. В момента работеше в библиотеката на Конгреса в отдел „Редки книги и специални колекции“. Кандидатствайки за тази служба, той не беше споменал за членството си в организацията, която тази вечер щеше да проведе редовната си сбирка. Федералните власти гледаха с неодобрение на всеки, който поддържаше връзки с групи за конспиративни теории, провеждащи заседанията си посред нощ.

Милтън Фарб със сигурност притежаваше повече ум от всички останали членове, взети заедно, макар че понякога забравяше да се храни, мислеше, че парижкият „Хилтън“ е най-подходящото място за нощувка във Франция, и беше убеден, че докато има кредитна карта, разполага и с пари. Истинско дете-чудо, той можеше да събира и изважда наум огромни числа, а фотографската му памет беше невероятна: достатъчно беше да прочете веднъж някакъв текст, за да го запомни завинаги. Родителите му бяха работили в пътуващ цирк, в който шоуто на Милтън винаги се беше радвало на огромна популярност — той събираше наум числа, изпреварвайки смятащите с калкулатор, или пък цитираше безпогрешно дълги текстове от всякакви книги, които му подаваха.

Години по-късно, след като завърши университет за рекордно кратки срокове, той започна работа като изследовател в Националния здравен институт. Пречка за успешната му кариера се оказаха както заболяването му, наречено обсесивно компулсивно разстройство, така и наличието на силен параноичен комплекс — и двете вероятно придобити вследствие на необичайното му детство на цирковата арена. Въпросните черни демони се появяваха в най-неподходящото време. Преди няколко години, след като изпрати заплашително писмо до президента на САЩ и бе разследван от тайните служби, кариерата му в НЗИ приключи.

Стоун се беше запознал с него в психиатрията, където работеше като санитар. Милтън беше пациент на заведението. По същото време умряха родителите му и той се оказа сам на света, без пукнат цент. Смаян от изключителните му умствени способности, Стоун го бе убедил да си опита късмета в предаването „Риск“. Временно потиснал обсениите и параноята с помощта на депресанти, Милтън беше разбил всички участници в шоуто, спечелвайки малко състояние. В момента имаше преуспяваща фирма за дизайн на корпоративни уеб сайтове.

Заслизаха към малкото сметище на брега. В единия му край имаше трудно проходими храсти, опиращи във водата. Оттам със задружни усилия измъкнаха дълга разсъхнала се лодка, която изглеждаше негодна за плаване. Без да се смущават от този факт, четиримата свалиха чорапите и обувките си, прибраха ги в раниците и избутаха лодката във водата. Гребяха на смени, като греблата най-дълго се задържаха в яките лапи на Рубън.

Подухваше свеж ветрец. В мъглата примамливо мигаха светлините на Джорджтаун. Хубаво място, помисли си Стоун, докато сядаше на кърмата. И едновременно с това противно.

— Полицейският катер се намира близо до моста при Четиринайсета улица — докладва Кейлъб. — Има нов маршрут, а над музейния комплекс на всеки два часа прелита хеликоптер. Пишеше го в имейла за мерките за сигурност, който пристигна днес в библиотеката.

— Сутринта повишиха степента на тревога — добави Рубън. — Според добре осведомени източници това е поредната пропагандна кампания, която трябва да ни покаже, че президентът Бренан отново развява флага на…

Стоун се обърна и хвърли продължителен поглед към Милтън, който безучастно седеше на носа.

— Тази вечер си кротък, Милтън — подхвърли той. — Всичко ли е наред?

— Завързах ново приятелство — стеснително отвърна Милтън. — С жена…