Клуб „Кемъл“

Това бе ключовият момент при подобни пресконференции: Грей съобщаваше новината кратко и ясно, след което на сцената се появяваше обаятелният Джеймс Бренан и с точно премерен шут изпращаше политическата топка в полето на избирателите, а изпъстрената му с хиперболи реч не оставяше никакво съмнение кой е най-доблестният защитник на страната.

Очите на Алекс напуснаха екрана и отново се насочиха към бара и жената, която го обслужваше. За Кейт Адамс положително се боричкаха двайсетина мъже, повечето от които със сигурност по-подходящи от него. А тя вероятно се досещаше за чувствата му — дори преди сам да ги осъзнае.

Е, какво пък. Алекс не виждаше причини да не бъде един от двайсетина обожатели.

Насочи се към бара, но спря насред път. В заведението се появи нов клиент, който тръгна право към нея. Усмивката на Кейт показа, че този човек е по-специален. Алекс се върна на мястото си. Двамата се оттеглиха в края на бара, където можеха да разговарят на спокойствие. Мъжът беше малко по-нисък от него, но по-млад и по-красив, с атлетично телосложение. Опитните очи на Алекс моментално определиха дрехите му като изключително скъпи. Вероятно беше някой от онези високо платени корпоративни адвокати или лобисти, които си вадеха хляба на Кей Стрийт. Всяка усмивка на Кейт се забиваше като нож в сърцето на агента.

Довърши питието си и стана да си върви, но чу името си и се обърна. Кейт му махаше да се приближи.

— Алекс, запознай се с Том Хемингуей. Том, това е Алекс Форд.

Ръкостискането на Хемингуей се оказа толкова силно, че Алекс замалко не направи гримаса въпреки здравите си мускули. Очите му неволно се сведоха към пръстите на новодошлия. Кокалчетата им бяха твърди, сякаш излети от стомана. Никога през живота си не беше виждал по-яки ръце.

— Сикрет Сървис, а? — подхвърли Хемингуей, забелязал червената значка на ревера му.

— А ти?

— Кажа ли ти къде си вадя хляба, после трябва да те убия — отвърна с усмивка онзи.

Алекс не успя да скрие презрението си.

— Имам приятели навсякъде — в ЦРУ, АВР, НРС, АНС — рече той. — Къде си?

— Нямах предвид толкова известни институции, Алекс — засмя се Том.

Агентът се извърна към Кейт и с престорено учудване подхвърли:

— Хей, откога Министерството на правосъдието поддържа контакти с подобни смешници?

— Всъщност ние с нея работим заедно по един случай. Моята агенция и министерството. Кейт е главен координатор, а аз осъществявам връзката.

— Сигурен съм, че не би могъл да си намериш по-подходящ партньор от Кейт — натъртено рече Алекс и остави чашата си на бара. — Е, аз ще вървя.

— Надявам се, че скоро пак ще се видим — каза Кейт.

Алекс замълча за момент, после се обърна към Хемингуей и промърмори:

— Ти явно оставаш, Том. Но гледай да не се разчуе как пилееш времето, за което чичо Сам ти плаща. Не искам да те изритат, защото си гръмнал някакъв нещастник, който задава прекалено много въпроси.

Обърна се и си тръгна. Очите на гърба му — задължителен атрибут за всички агенти на Сикрет Сървис, моментално уловиха втренчения поглед, с който го изпрати новият му познат. Това, което не уловиха, беше разтревоженият поглед на Кейт Адамс.

Е, хубаво, рече си той и напълни гърдите си с чист въздух. Доста гаден край за поредния дълъг и тежък работен ден. Реши да походи пеша, за да даде възможност на трите големи маслини, окъпани в „Бифийтър“, да мариноват душата му. Изведнъж му се прииска още един коктейл.

6

Президентският кортеж се връщаше в Белия дом след поредния прием за набиране на средства. Профучаваше по пустите улици и блокираните кръстовища. Благодарение на прецизната работа на екипите на Сикрет Сървис американските президенти никога не попадаха в задръствания. На отиване Грей бе запознал шефа си с всички въпроси на разузнаването, които не търпяха отлагане. И сега, настанен удобно на задната седалка на „Звяра“, Бренан внимателно преглеждаше резултатите от последните проучвания на общественото мнение. Грей гледаше право напред, а в главата му се въртяха обичайните десетина спешни проблема, които трябваше да реши едновременно.

Така изтече известно време, след което той не издържа и каза:

— Моите уважения, сър, но колкото и да разглеждате тези анкети, резултатите от тях няма да се променят. Сенатор Дайсън е много по-назад от вас. Уверявам ви, че ще спечелите тези избори с огромно мнозинство. — Направи кратка дипломатична пауза, след което добави: — От всичко това следва, че можете да си позволите да обърнете внимание и на други неотложни въпроси.

Бренан се засмя и отмести книжата.

— Имаш глава на раменете си, Картър, но не си политик — въздъхна той. — Иначе щеше да знаеш, че изборите са спечелени само когато е преброена и последната бюлетина. Но трябва да призная, че временното предимство в надпреварата дължа отчасти и на теб.

— Високо ценя подкрепата, която ми оказахте на новия пост, особено в началото.