Кюрдският кръст

— Вашите имена са Юсуф Али, Фатима Мариях и Хюсеин Иса. Всяко от тях се състои от едно мюсюлманско и едно християнско. Али и Фатима са били родителите на Хюсеин, който е бил убит от своите противници. Юсуф и Мариях са били родителите на Иса, когото неговите врагове приковали на кръста. Не е ли това странно?

— Господарю, то още повече обременява моята душа. Ти ме прекъсна. Аз исках да ти кажа, че нашият син трябваше да иде сега в Мешхед Али, за да усвои там по-задълбочените учения на шиитите. Стегнахме го и го проводихме по едни познати, които щяха да пътуват за Мосул за предаване на събраните шикалки. Те се върнаха и ни известиха, че той бил пристигнал благополучно с тях там. По-късно други наши хора бяха по ония места и заявиха, че го били срещнали в Мосул. Ние не искахме да повярваме, ала не след дълго получихме от самия него хабер, че не отишъл в Мешхед Али, а останал като измекяр8 при патрика9 на Елкош, северно от Мосул. Известен ли ти е този мъж?

— Да. Чувал съм за него. Той е благочестив човек. Също и Елкош е прочут. Казват, че там бил роден пророк Наум. Но разправяй по-нататък! Твоята история извънредно много ме заинтересува.

— Де да бе пожелал Аллах да не бъде тя толкова трагична! Моят син, който трябваше да отиде в Мешхед Али, за да стане голям учител на Шия, бил при някакъв си християнски патрик в Елкош! Беше направо ужасяващо! Приготвих се за път и самият заминах нататък. Намерих Хюсеин Иса. Молих, гневях се, но напразно. Той бил сторил някаква услуга на патрика и по тази причина се задължил да го посети. Старият мъж, тоя гяур — дано Аллах го умъртви! — направил такова впечатление на моя син, че вече не можеше да бъде отведен от него. Той натъжи сърцето ми даже с твърдението, че за него сега започвала да изгрява светлината, която напусто бил дирил досега. Трябваше да се върна у дома с неуредена работа, а той остана там. От време на време Хюсеин Иса ни посещава и ни носи разни дарове. Молех го да остане тук. Заплашвах го с всичко, с което можех да го заплаша, но нищо не помагаше. Той ми отговаряше с дълги речи, които не можех да разбера, и пак си тръгваше. Пращах на няколко пъти жена си, мислейки, че може би ще се подчини повече на майката отколкото на бащата. Но не тя го прибра, а той нея плени, защото сега и тя почна да приказва за светлината, дето била изгряла, за да спечели всички народи и езичници, и за звездата, която поискали да видят царете на Изтока. Щом работата е стигнала толкова далеч, значи синът ми е мъртъв за нас и…

— За мен не! — прекъсна го жената с шумно изхлипване. — Той е мое дете, моето единствено, любимо дете и ще си остане такъв, докато съм жива!

По време на разказа на нейния мъж бях забелязал, че няколко пъти мушна ръка под шамака, за да изтрие навярно тихите сълзи. Но сега вече не можеше да се владее, трябваше да говори и го стори с един късащ сърцето тон.

— Мълчи, жено! — повели й той. — Той подведе и теб. Да не би и ти да искаш да станеш християнка и да се молиш на Разпнатия? Иса е бил пророк и много речовит, но какво представлява той пред Мохамед, пред светеца Али, пред Хасан и Хюсеин! Ако се каниш да защитаваш отцепническия си син, то горко му, когато дойде! Той ме напусна, а сега иска да вземе и жената на моето сърце! Аз знам в какво трябва да вярвам и…

Юсуф Али бе прекъснат от един вик, прозвучал от най-крайния огън. Него викаха. Той стана и се отправи нататък.

— Ходих — заплака жената, — всичко е така, както ти го разказа Юсуф Али, и все пак не е точно тъй, както казва той. Аз съм проляла много, много сълзи за Хасан и Хюсеин, които са били убити, мислейки за Фатима, тяхната майка. Но сега плача за разпнатия Иса, умрял за всички хора, за майката на страдащия, стояла до неговия кръст. Моят син много ми разказва за него и за нея, а аз вярвам в онова, което ми казва, защото го обичам. Много често го преразказвам на моя мъж. Той тайно го скътва в сърцето си, забелязала съм го, понеже от време на време сам подхваща приказка за Иса и Мариях. В неговата душа е припламнал спор, ала Мохамед за него все още е по-могъщ от Спасителя. Но аз тайно се моля на Бога той да победи Мохамед и да помогне на бащата на моя син да достигне яснотата, която аз смятам за вечната истина. О, Господи, о, Господи, кого води той!

Отправих поглед натам, където посочи. Стоеше като вцепенена — дали от уплаха, или от радост, не можеше да се каже. Мъжът й се връщаше, а до страната му крачеше друг, когото не можех ясно да различа. Огньовете много трепкаха. Кюрди и кюрдки идваха след тях. В този миг Фатима Мариях извика:

— Моят син, моят син! Това е той, да, той е!

Спусна се към него, обгърна го с ръце и го притегли към сърцето си. Зрителите се поотдръпнаха, защото майка и син се целунаха, и то публично, което при мохамеданите е непростим грях спрямо добрите нрави.

Юсуф Али бързо я дръпна и ги раздели гневно, извиквайки: