Читаем Кюрдският кръст полностью

Още през деня бях видял оголеното в гористия планински хълм място, а вечерта — горящите огньове, така че знаех посоката, в която трябваше да поемем. Но и това бе всичко. Я тръгни да се изкачваш през гъста кюрдска гора по един скалист брегови откос, че и на това отгоре с възможно най-голяма бързина и пълна безшумност!

Но чак дотам още не бяхме стигнали. Преди да тръгнем от другата страна нагоре, трябваше първо от тази да се спуснем и да минем после реката. При слизането не си давахме голям труд да избягваме шума. Можехме да разчитаме единствено на осезанието си. Аз се спуснах пръв, Халеф ме следваше. Напипвах ли някое препятствие, съобщавах му го. Блъсках се в дървета, хързулках се между храсти, увисвах на клони и тръни. Така се спускахме, свличахме и плъзгахме все по-надолу, докато достигнахме тревистия бряг. Навлязохме в реката. Да търсим някое плитко място, нямаше време. Тук и там тя ни стигаше до хълбоците, но затова пък беше тясна и бързо стигнахме отсреща. Моят компрес беше изсъхнал. Ако вземех да го навлажнявам по правилата на изкуството, щеше да продължи дълго. Ето защо предпочетох да се наведа и да си топна цялата глава. После поехме бързо към окрайнината на гората и нагоре между дърветата.

Сега трябваше да бъдем по-предпазливи, но Халеф не ми създаваше проблеми, тъй като от предишните ни странствания сравнително добре беше усвоил от мен промъкването. Придържаше се непосредствено зад мен и въпреки това трябваше да ме помоли да стъпвам малко по-шумно, понеже не можел да чува крачките ми. Така се изкачвахме, драпахме и се катерехме ту прави, ту на четири крака — според промяната в терена. Дали спазвахме в тая тъмница посоката, беше съмнително. Носът също трябваше да ни бъде водач, следвайки миризмата от дима на огньовете. За съжаление, моят беше доста неразположен. В следствие на юмручния удар от минута на минута той подпухваше все повече и хич не искаше да се сети, че неговото добре обмислено призвание е да може да отличава миризмата на овесени ядки от уханието на цвят резеда. В това отношение трябваше да се осланям на носа на Халеф, който най-сетне ми доложи, че подушил дим и мирисът с всяка измината крачка се усилвал. Значи приближавахме целта.

Бяхме на път от може би половин час, когато пристигнахме.

Стояхме пред „рамката“ от дървета, зад която се намираше поляната.

Как да минем през нея?

— Ще се вмъкваме ли, сихди? — попита Халеф.

— Първо ни предстои качване — обясних аз. — След като видим как стоят нещата, ще знаем и как да продължим.

Стояхме до един явор, чиято височина далеч надвишаваше тази на ограждението. Аз се освободих от неудобната карабина и после започнахме да се катерим. Отгоре можехме да виждаме целия бивак. Той беше по-голям от онзи на мир юсуфи, но имаше същото устройство. Вдясно от нас, покрай едната страна, лежеше добитъкът. Там също имаше трънена порта. По протежение на страната пред нас и тази отляво се намираха къщите с колибите. Четвъртата, срещуположната, беше свободна, изключвайки един строен, високостеблен шан фъстък, растящ до оградата. По средата на широкия мегдан се виждаха летни къщи и колиби. Пространството около шан фъстъка явно бе отредено за „народно събрание“. Мир махмалли стояха там — мъже, жени и деца, някъде към триста човека, и вдигаха оглушителна врява. Пронизваше ми ушите, които милият татко Юсуф Али за щастие не беше отпорил. За кого се отнасяше гюрултията, не бе трудно да разберем, тъй като нашият клет Хюсеин Иса беше здраво вързан за стеблото на дървото.

— Ей го къде е — каза хаджията. — Как ще влезем и как ще го освободим и измъкнем само двамата изсред толкова много народ, сихди?

— По-напред трябва да идем дотам, влизането после — отговорих аз.

Плъзнахме се от нашия явор, аз си взех карабината и се запромъквахме покрай ограждението — зад първия ъгъл, край другата стена, следващия ъгъл и отвъд, докато стигнахме мястото, над което ширеше върхари растящият вътре шан фъстък.

Чувахме как кюрдите вдигат дандания от другата страна на ограждението, но не можехме да ги видим. Някога тук, извън бивака, сигурно също е имало поляна, по която сега, наистина, отново растяха дървета, но те бяха толкова тънкостеблени и ниски, че дори и да искахме да се качим, нямаше да са ни от полза. Тук имаше само един път, а именно през ограждението. За тази цел трябваше да го изследваме.

Стеблата бяха наслагани заедно с короните както отсреща при мир юсуфи. Тъй като през дънерите нямаше как да минем, трябваше да потърсим някое място при върхарите. Щастието ни се усмихна. Точно между нас и шан фъстъка имаше една немного гъста корона на топола хаур, сиреч дърво, чиято мека дървесина не бе в състояние да устои на нашите ножове. Освободих се отново от карабината. После застанахме на колене, извадихме ножовете и започнахме да прерязваме клони и вейки по такъв начин, че се отваряше един около метър широк и малко повече от метър висок тунел.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука