Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Тогава старейшината се разколеба и взе да гледа ту елфите, ту Торин. Горския крал се ползваше с уважение из тия места и старейшината не желаеше да враждува с него, нито пък вярваше много на стари песни; той имаше повече склонност към търговия и пътни данъци, към стоки и злато — затова именно го бяха избрали за ръководител на града. Останалите обаче бяха на друго мнение и въпросът бързо се реши без него. От прага на залата новината бе плъзнала като огън из целия град. Насъбралите се хора разговаряха въодушевено. По кейовете затопуркаха забързано множество крака. Някои запяха песента за завръщането на Краля на планината; това, че се завръщаше внукът на Трор, а не самият Трор не ги смущаваше ни най-малко. По едно време песента бе подета от всички и звуците й се понесоха гръмко над езерната шир.

Прославеният Крал под планините,
владетел на изваяния камък,
на сребърни фонтани в пещерите,
ще си възвърне своя древен замък!

Ще вдигне пак короната богата,
ще плъзне пръст по арфата отново
да закънтят чертозите от злато
на древни песни с пламенното слово.

Горите ще трептят по планината,
под слънцето треви ще се люлеят
и тъй богата ще му е хазната,
че чак реките златни ще се леят.

Потоците със песни ще го славят,
сияние ще лумне в езерата
и всички скърби в миг ще се забравят,
щом Краля се завърне в планината!

Това не е цялата песен, всъщност тя беше много по-дълга и непрестанно я съпровождаха радостни възгласи, примесени със звуците на арфи и цигулки. Дори и най-старите жители на града не помнеха някога да е имало такова вълнение. Горските елфи бяха много изненадани и дори малко се поуплашиха. Разбира се, те не знаеха как е избягал Торин от тъмницата и започнаха да си мислят, че техният крал е направил сериозна грешка. На старейшината пък не му оставаше друго, освен да се присъедини към общата глъчка и поне за момента да се престори, че е повярвал на думите на Торин. Ето защо той му отстъпи големия си стол, а Фили и Кили настани на почетно място край него. Дори и Билбо сложиха да седне на господарската маса; в суматохата никой не го попита какво общо има той с другите, след като в песните не се споменаваше и най-бегло за него.

Скоро и останалите джуджета бяха доведени в града сред възторжени приветствия. Подслониха ги, нахраниха ги, излекуваха раните им и ги обградиха с най-голямо внимание и грижи. Отстъпиха им една голяма къща, дадоха им на разположение лодки с гребци, а пред къщата по цял ден се пееха песни и кънтяха възгласи, щом някое от джуджетата покажеше дори само носа си навън.

Някои от песните бяха стари, но други бяха съвсем нови и в тях се говореше с увереност за внезапната смърт на дракона и за товари от скъпи дарове, изпратени надолу по реката към Езерния град. Новите песни се пееха главно по съвета на старейшината и не допадаха особено на джуджетата, но те не изразяваха открито неодобрението си, защото междувременно ги задоволяваха с всичко. Бързо се поохраниха и възвърнаха силите си, тъй че след седмица вече пристъпваха напето, облечени с хубави дрехи в съответните цветове, със сресани и подкастрени бради. Торин имаше такъв важен вид, сякаш си бе възвърнал вече кралството, а Смог лежеше накълцан на малки парченца.

Благосклонността на джуджетата към малкия Билбо растеше с всеки изминал ден. Те вече не му отправяха обвинения и упреци. Вдигаха наздравици в негова чест, потупваха го по гърба и го обсипваха с внимание и грижи. Това беше добре, защото разсейваше донякъде мрачното му настроение. Той не беше забравил зловещия вид на Планината, не го напускаше и мисълта за дракона, а на всичко отгоре беше и силно настинал. Цели три дни киха и кашля и лежа на легло, а след като се пооправи малко и взе да ходи на пиршествата, можеше само да гъгне: „Много би благодаря!“

Междувременно елфите салджии се завърнаха с товарите си по Горската река и в кралския дворец настъпи голямо вълнение. Какво е станало с главния пазач и с виночерпеца, не знам. Докато джуджетата гостуваха в Езерния град обаче, не се спомена нищо нито за ключове, нито за бурета, а Билбо избягваше да се прави на невидим. В двореца се изказваха най-различни предположения, по-малко или повече достоверни, но внезапната поява на господин Бегинс така си остана необяснима. Във всеки случай сега вече кралят знаеше целта на пътешествието на джуджетата или поне си мислеше, че я знае, и си рече:

— Добре, добре! Ще видим! Никакво съкровище няма да мине през Мраколес, без аз да си кажа думата по този въпрос. Но, струва ми се, тяхното начинание ще свърши зле. И така им се пада!