Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

И той продължаваше да върви — излезе от малката долина, заспуска се по склоновете отвъд, но през цялото време го измъчваше една мисъл. Питаше се дали не трябва, след като притежаваше вълшебен пръстен — да се върне обратно в онези ужасни, ужасни проходи и да потърси приятелите си. И тъкмо реши, че е длъжен да се върне — и се поизплаши от това, — когато чу гласове.

Билбо спря и се ослуша. Не му се стори да са гласове на гоблини, затова предпазливо пропълзя напред. Намираше се на една камениста, лъкатушеща пътека, която отляво беше оградена от висока скална стена, а отдясно беше открита и на склона под нея имаше долчинки, обрасли с шубраци и ниски дървета. Тъкмо под шубраците на една от тези долчинки се водеше разговор.

Билбо пропълзя още по-близо и изведнъж видя между два заоблени камъка да се надига глава с червена качулка. Това беше Балин, който стоеше на пост. На хобита му идваше да плесне с ръце и да извика от радост, но се въздържа. Той все още не беше свалил пръстена от страх да не срещне неочаквано нещо опасно и сега видя, че Балин гледа право в него, без да го забелязва.

„Как ще ги изненадам“ — мислеше си Билбо, като пълзеше сред шубраците по края на долчинката. Гандалф водеше спор с джуджетата. Те разказваха какво им се беше случило в проходите и се чудеха и обсъждаха какво да правят по-нататък. Вълшебникът настояваше, че не могат да продължат пътешествието си и да оставят Билбо в ръцете на гоблините, без да се опитат да разберат дали е жив, или мъртъв и без да се опитат да го спасят. Джуджетата възразяваха.

— В края на краищата той е мой приятел — каза вълшебникът — и е едно прекрасно малко човече. Аз се чувствам отговорен за него и се моля само дано да не сте го изгубили завинаги.

Джуджетата искаха да знаят защо изобщо са го взели със себе си, защо се е отклонил от приятелите си, а не е вървял с тях и защо вълшебникът не е избрал за техен придружител някой, който има повече ум в главата си.

— Досега той ни е бил повече в тежест, отколкото от полза — рече едно от джуджетата. — Ако ще трябва да се връщаме отново в онези ужасни проходи, за да го търсим, тогава мътните да го вземат, казвам ви.

Гандалф му отвърна ядосано:

— Аз съм го избрал, а аз не върша неща, които не са от полза. Или помогнете да го намерим, или ще си отида и ще ви оставя сами да се измъквате от тази бъркотия. Само да можем да го открием, вие ще ми благодарите след това. А ти защо го изтърва, Дори?

— И ти би го изтървал — рече Дори, — ако някой гоблин те сграбчи за краката изотзад в мрака, спъне те и те ритне с всички сили.

— А защо не го взе отново?

— Хубава работа! И още питаш! При тия пълчища от гоблини, дето удряха и хапеха когото сварят в тъмното и дори се поваляха и ритаха един друг! Ти едва не ми отсече главата с твоя Гламдринг, а пък Торин размахваше своя Оркрист като хала във всички посоки! Внезапно ти пусна една от твоите ослепителни светкавици и ние видяхме как гоблините се разбягаха с писъци. Ти извика: „Всички да ме следват!“ и всички трябваше да те последваме. Поне така си мислехме. Както добре знаеш, нямахме време да се преброим, докато не се изплъзнахме от пазачите през тайната врата и не се добрахме дотук в панически бяг. И ето ни сега без разбойника, мътните да го вземат!

— И разбойникът е налице! — обади се Билбо, като пристъпи сред тях и свали пръстена.

Не можете да си представите как само подскочиха всички! После се развикаха от изненада и радост. Гандалф беше не по-малко изненадан от другите, и навярно далеч по-радостен. Той повика Балин и му каза какво мисли за страж, който оставя някой да мине покрай него, без да вдигне тревога.

Тази случка спечели на Билбо уважението на джуджетата. Ако те — въпреки твърденията на Гандалф — досега се бяха съмнявали, че той действително е Професионален разбойник, от този миг съмнението им се разсея. Балин беше най-смаян, но всички признаха, че хобитът е действал наистина много ловко.

Билбо беше така поласкан от похвалите им, че мислено се усмихваше под мустак, но не каза нищо за пръстена; и когато го попитаха как всъщност е станало всичко, той отговори:

— О, просто пропълзях покрай него, съвсем предпазливо и тихо.

— За първи път ми се случва нещо друго освен мишка да пропълзи така предпазливо и тихо под самия ми нос, че аз да не го усетя — рече Балин, — затова ти свалям качулка. — Така и стори.

— Балин, на твоите услуги! — каза той.

— Твой слуга, Билбо Бегинс! — отвърна му Билбо.

После джуджетата пожелаха да узнаят подробности за приключенията му, след като го бяха загубили, и той седна и им разказа всичко — освен за намирането на пръстена (за него по-късно — реши Билбо). Особено интересно им беше да слушат за състезанието с гатанките и потръпнаха едновременно от ужас и възхита при описанието на Ам-гъл.