Читаем Юлиан полностью

Но аз си спомних как бяха осмивали Адриан за любовта му към Антиной и при това Адриан е бил император, а не просто братовчед на императора. Когато наближихме моста, почнах да се изпотявам. Всички бяха вперили очи в мен. Забулените в качулки мъже — около тридесетина на брой — току-що бяха измъчили един местен магистрат и сега се обърнаха към мен. Макрина държеше здраво ръката ми. Със силно разтуптяно сърце и наведени очи бавно тръгнах по моста. Обсипаха ме със страхотни подигравки и ругатни. Най-напред се опитах да не ги слушам, но веднага си припомних, че това унижение е съществена част от тайнствата: целеше да се смири гордостта на човека. Дадох ухо: най-много ме обвиняваха в двуличност и лицемерие. Не съм бил истински учен; бил съм позьор; приличал съм на козел; бил съм страхливец и съм се боял да служа във войската (това не го очаквах). Ненавиждал съм галилеяните (това ме поразтревожи, но за щастие го извикаха само веднъж). Все пак мъчителите ми изповядваха правата вяра и нямаха основание да ме упрекват, загдето не обичам галилеяните.

Най-сетне преминах моста. Изпитанието свърши. Чувствувах се пречистен и дишах с облекчение. (Най-лошото никога не е толкова лошо, колкото човек очаква.) Останалия път до Елевзин изминах пеша и Макрина, която вървеше до мене, непрекъснато мърмореше. Присмиваше ми се не по-малко от хората на моста. Но колкото повече приближавахме до Елевзин, толкова повече ме обземаше някакво чувство на упование, така че нищо не можеше да развали настроението ми.

Пристигнахме в града среднощ. Той е разположен на Сароническия залив, с изглед към остров Саламин. Както повечето градове, които печелят предимно от чужденци, Елевзин е пълен със странноприемници, гостилници и търговци, които се мъчат да продадат на поклонниците разни подобия на свещени предмети, и то на невероятно високи цени. Само по себе си е чудо, че такива места остават свети въпреки неизбежното присъствие на онези, които изкарват прехраната си, като мамят чужденците. Казват, че в Делфи било още по-лошо, отколкото в Елевзин; а Йерусалим — който, разбира се, е свято място за галилеяните — бил станал крайно потискащ град за посещаване.

Навсякъде блестяха факли. Нощта беше като ден. Съдържателите на странноприемници ни примамваха, на всеки ъгъл разни хора ни препоръчваха къде да се нахраним. Предлагаха ни дори да ни заведат при жени, нещо, което показва доколко е покварено местното население, защото то най-добре би трябвало да знае, че през трите дни, които прекарват в Елевзин, поклонниците трябва да тримирят, да пазят целомъдрие и да не се докосват до мъртвец, нито до лехуса, не им е позволено да ядат яйца или боб, дори след като са тримирили целия първи ден.

Макрина и аз последвахме тълпата до мястото, където се представят мистериите. Омир е описал първоначалния храм, който е бил в подножието на акропола, съвсем близо до мястото, където се намира днешният храм или както го наричат още Телестрионът. Тази нощ цялата местност бе осветена в чест на великите тайнства.

В святото място се влиза през една порта, още по-великолепна от Дипилонската порта в Атина. Минахме през двор, част от който бе заграден с въже; там стражи и жреци проверяваха дали наистина сме поклонници — това те можеха да познаят по облеклото ни и по известни знаци. Вратата е така умело поставена, че онзи, който гледа през нея, може да види само малка част от свещения път. Гледката към Телестриона се скрива от голямата гола стена на Плутониона — храм, построен върху отвора към Хадес, откъдето се появила Персефона.

С очи, насълзени от дима на факлите, Макрина и аз поехме нагоре по свещения път. Най-напред се спряхме при кладенеца Калихорос. Бях изпълнен с благоговение, защото този кладенец е описан от Омир. Той съществува от незапомнени времена. Съществувал е, когато боговете са ходели по земята и елевзинските жени са танцували в чест на Деметра. Отворът на кладенеца, облицован с великолепен мрамор, е с няколко стъпала по-ниско от главната тераса. До нея има голям басейн, пълен със свята вода. Измих ръцете си в него и почнах да разбирам мъката на Деметра. Толкова бях развълнуван, че едва не забравих да подам на жрицата драхмата, която обикновено се плаща.

След това влязохме в Плутониума, който е построен под акропола в една вдлъбнатина на скалата. Брястовите врати бяха затворени за нас, но можахме да видим изсечения в скалата жертвеник, който беше осветен.

Най-сетне стигнахме до дългата колонада на Фион, която е точно срещу Телестриона. Отвъд тази настлана със сини плочки колонада се издига голяма фасада на най-святата от всички сгради в света, на която за четвърта стена служи скалата на самия акропол. По света има по-големи и по-величествени храмове, но никой не вдъхва такава почит както Телестрионът, тъй като този храм е бил свят от първия ден на човечеството, сътворен от онзи красив изчезнал свят, когато боговете са живеели на земята, когато животът бил прост и хората добри.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное