Юлиан

Нека ти кажа нещо за Макрина, тъй като Юлиан не е искрен и ако не ти го кажа аз, никога няма да го узнаеш. Те имаха любов и целият град говореше за това. Макрина с цялото си невъзпитание както винаги разказваше на всички за връзката си, и то в най-интимни подробности. Разправяше, че Юлиан е изключително страстен любовник, като даваше да се разбере, че не й липсва опит в това отношение. Всъщност, когато се срещнаха за първи път, тя вероятно е била още девствена. В нейната среда нямаше много мъже, които биха били готови на усилието да я лишат от девственост. В края на краищата Атина е прочута с леснодостъпните си момичета и не са много мъжете, които биха искали да спят с приказливи жени, особено когато има толкова голям избор от мълчаливи. Уверен съм, че Юлиан е бил първият любовник на Макрина.

По това време се разправяше една изключително смешна история, несъмнено измислена. Подслушали Юлиан и Макрина, когато лежали заедно. Дори по време на самия акт те продължавали да говорят: Макрина оспорвала възгледите на питагорейците, докато Юлиан повтарял доводите си в подкрепа на Платоновата философия. Явно са си подхождали.

Юлиан рядко ми говореше за Макрина. Може би се стесняваше от това, че знаех за тази история. За последен път говорихме по този повод в Персия, когато той пишеше съчинението си. Питаше какво е станало с нея, за кого се е омъжила и как изглежда. Отговорих му, че е понапълняла, че се е омъжила за един търговец от Александрия, който живее в Пирея, че има три деца. Не му казах, че най-голямото й дете е негов син.

Да, това бе големият скандал в Атина навремето. Тя роди седем месеца след като Юлиан напусна Атина. По време на бременността остана да живее при баща си. Въпреки дързостта си тя изненадващо строго се придържаше към обичаите, що се отнасяше до тези неща. Отчаяно си търсеше съпруг, макар да беше всеизвестно, че детето в утробата й беше син на Юлиан и следователно е чест за майката. За неин късмет александриецът се ожени за нея и обяви детето за свое.

От време на време го виждах, когато беше още дете. Сега е на около двадесет години и доста прилича на баща си; това именно ми пречи да се виждам с него и сега. Въпреки че съм стоик, някои спомени ми причиняват болка. За щастие момчето живее в Александрия, където се занимава с търговията на втория си баща. Веднъж Макрина ми каза, че изобщо не се интересувал от философия. Бил благочестив християнин. И с това свършва династията на Константин. Дали Юлиан е знаел, че има син? Мисля, че не. Макрина се кълне, че не му е казвала, и почти й вярвам.

Преди няколко години я срещнах на мястото, което атиняните наричат Римската агора. Поздравихме се приятелски, седнахме заедно на стъпалата на кулата с водния часовник. Попитах я за сина й.

— Прекрасен е! Съвсем прилича на баща си, император, бог! — Макрина не е загубила способността си да те затрупва с порой от думи, въпреки че духовитостите й не са вече толкова хапливи. — И никак не съжалявам!

— За какво не съжаляваш? За приликата ли? Или за това, че си майка на Юлиановия син?

Тя не отговори. Хвърли разсеян поглед над агората, както винаги пълна с бирници и адвокати. Тъмните й очи светеха с познатия ми блясък, въпреки че бузите й се бяха отпуснали и големите й гърди увиснали от майчинството и годините. Изведнъж тя се обърна към мен:

— Той искаше да се ожени за мен. Знаеше ли това, Приск? Можех да стана императрица на Рим. Само като си помисля! Какво щеше да кажеш на това? Дали щях да бъда… представителна? Във всеки случай щях да бъда различна от всички други. Колко императрици са разбирали от философия? Забавно щеше да бъде. Щях да нося много накити, въпреки че ги ненавиждам. Ето, виж ме! — Тя дръпна обикновената туника, която носеше. Въпреки богатството на мъжа си Макрина не носеше нито пръстени, нито брошки, нито гребени в косата си или обици на ушите си. — Но една императрица трябва да играе ролята си добре. Тя няма друг избор. Разбира се, щях да имам лоша слава. Щях да следвам примера на Месалина.

— Ти? Ненаситна? — Не можах да се стърпя да не се засмея.

— Абсолютно! — Някогашната пламенност се появи на лицето й. Черните й очи гледаха насмешливо. — Сега съм вярна съпруга, защото съм пълна и никой не ме ще. По-точно никой, когото аз бих пожелала. Но красотата ме привлича. С такова удоволствие бих била проститутка! С тази разлика, че бих искала да си избирам клиентелата; именно затова бих искала да бъда императрица. Историята също щеше да ме хареса — Макрина Ненаситната!

Който и да беше ни видял на тези стъпала, щеше да си помисли: каква достопочтена двойка! Един стар философ и една изпълнена с достойнство матрона, разговарящи най-сериозно за цените на житото или за последната проповед на владиката. А в действителност Макрина пееше химн на похотта.

— Какво щеше да каже за това Юлиан? — Успях да я прекъсна, преди да ме затрупа с прекалено точни подробности за половия си апетит. Странно, колко слаб интерес проявяваме към половите желания на хората, които не ни привличат.