Юлиан

— Наистина бе паметна реч — продължи Приск. — Най-напред той подробно разгледа темата. След това се спря на едната страна, на предната страна на женското тяло. След един час рече: „Сега внимавайте дали си спомням всичките доводи, които използувах дотук.“ След това повтори речта си във всичките й заплетени подробности, само че този път говори за обратната страна… задната. Въпреки заповедта на проконсула залата бурно приветствува оратора. Това бе най-големият триумф на красноречието и паметта в наше време.

— И?… — Прохерезий знаеше, че Приск няма да завърши, без накрая да го ухапе.

— И… враговете ти бяха напълно сразени. Докато преди те презираха, сега те мразят. — Приск се обърна към мен: — Насмалко не го убиха на следната година. И още кроят заговори срещу него.

— И какво доказва това? — Прохерезий бе не по-малко любопитен от мен да чуе какво има да каже Приск.

— Че победата в един спор е безполезна. Победите създават блясък, който винаги предизвиква по-голяма вражда, отколкото мълчанието. Такъв спор не убеждава никого и освен че такава победа поражда завист, остава въпросът за победения. Имам предвид философ, сразен в публичен диспут. Дори когато той признае пред себе си, че истината е против него, той ще страда от това, че е бил оборен пред всички. Той се озлобява и накрая вероятно ще намрази философията. А аз предпочитам да не изгубя нито едного, който може да допринесе за цивилизацията.

— Добре казано — съгласи се Прохерезий.

— А може би — каза лукаво Макрина — ти самият не желаеш да бъдеш победен в спор, защото се боиш, че може да се озлобиш, ако бъдеш унижен пред хората. Колко си суетен, Приск! Не се състезаваш, защото не си уверен, че ще спечелиш. И тъй до днес никой от нас не знае колко си мъдър. Благородни Юлиане, неговото мълчание е легендарно. И това го прави още по-велик. Всеки път, когато Прохерезий проговори, той се ограничава, тъй като думите, бидейки сами ограничени, ограничават всичко. Затова Приск е най-мъдрият: мълчанието не може да се премери. Зад мълчанието може да се крие много или нищо. Единствено Приск може да ни каже какво крие мълчанието му, но тъй като няма да стори това, ние го смятаме за велик човек.

Приск не отговори. Не познавам друго момиче като Макрина: така умееше да говори, да извърта и да усуква, такива странни хрумвания й идваха. Обикновено иронията не се среща у жените, но и Макрина не беше обикновено момиче. Преди да можем да чуем какво ще й отговори Приск, в атриума влязоха войници от стражата ми, водени от офицерите на проконсула. В града се разчуло, че съм в дома на Прохерезий. Отново бях арестуван.

Приск: Макрина си беше курва. Всички я ненавиждахме, но я търпяхме, защото беше племенница на Прохерезий. Описанието на Юлиан за първата ни среща не е съвсем вярно. По-точно казано, това, което той си спомня, не съвпада с това, което аз си спомням. Например той казва, че стражите били пристигнали, преди да отговоря на Макрина. Не беше така. Отговорих й веднага, като казах, че мълчанието ми крие състрадание към ограничените интелектуални възможности на другите, а аз не желая да засягам никого, дори и самата нея. Това възбуди смях. След това пристигнаха стражите.

Искам да оставя за историята първото си впечатление от Юлиан. Той бе красив младеж, широкоплещест, както всички в рода им, с развита мускулатура, макар че по онова време той не правеше почти никакви упражнения. Не му оставаше време за това, понеже постоянно говореше. Грегорий не съвсем без основание казва, че Юлиан почти се задъхвал от много приказки. Аз често му казвах: „Как очакваш да научиш нещо, когато само ти говориш?“ Той се изсмиваше възбудено и отвръщаше: „Но аз говоря и слушам едновременно, в това е моето изкуство.“ Може би беше прав. Винаги съм се изненадвал колко много успя да научи.

Едва когато прочетох съчинението, узнах за разговора с Прохерезий. Никога не съм подозирал, че старецът е бил толкова хитър или смел. Опасно е да признаеш пред един престолонаследник, когото едва познаваш, че си се допитвал до оракул. Прохерезий винаги е имал слабост към оракули.

Тоя човек никога не ми е бил особено приятен. Винаги имах чувството, че е повече демагог, отколкото философ. При това той съвсем сериозно играеше ролята си на „велик старец“. Говореше за всичко и навсякъде. Гледаше да поддържа връзки с царски особи, както владиците се стремят да намерят мощи. Беше наистина красноречив оратор, но писанията му бяха банални.