Юлиан

Той ми припомни, че този персийски благородник някога бе пратеник на Сапор при Констанций.

Неприятна случка тази вечер. Вместо да нападне персийците заедно с петулантите, конницата на терцианския легион отстъпи. Поради това, вместо да нанесем пълно поражение на персийците, стана само кратка схватка. Разжалвах четирима трибуни, но не взех други мерки. Скоро ще имам нужда от всеки войник, не само от храбрите, но и от страхливите.

Вече не знаем къде се намираме. Движим се на север, но нямаме карти, за да разберем къде има села и вода. Преди два дни един старец от Хукумбра ни каза, че познавал добре околностите, и предложи да ни изведе до плодородни места. Ормизда говори с него доста време и реши, че не е шпионин. Старецът разправя, че три дни сме щели да вървим през голи и пусти хълмове, но след това сме щели да стигнем богатата долина на Маранга.

Юлиан Август

22 юни

Сражение. Екзекуция. Ветранио. Победа. Накъде?

Приск: Старият персиец беше, разбира се, шпионин, който ни заведе право в една засада. Маранга не беше никаква „богата долина“, а скалиста местност, където бяхме изложени от всички страни на ударите на персийската войска. Юлиан едва има време да построи войниците в полумесец, когато персийците връхлетяха върху ни. Първият облак от персийски стрели рани малцина. Втори залп не последва. Юлиан успя да прибегне до любимата си тактика: да хвърли пехотата срещу противниковите стрелци, преди те да успеят да се прицелят повторно. Сражението продължи цял ден. Беше горещо като в пещ. Аз останах при обоза и не видях много от сражението. Единствено си спомням жегата, кръвта по белите скали, грозния рев на слоновете, който ехтеше в тясната долина.

„Екзекуция.“ Старият персиец беше разпънат на кръст, когато разбрахме, че нарочно ни е вкарал в тази клопка.

„Ветранио.“ Това е началникът на зианския легион — той беше убит в сражението.

„Победа.“ Привечер персийската войска изчезна. Те имаха три пъти повече убити от нас. Но нашите войници са уплашени. Особено ги стресна историята с персийския шпионин. Колко далеч от правия път ни е отвел той? Дали не е по-добре, макар и по-рисковано, да следваме всички извивки на реката Тигър? Такива въпроси задаваха войниците, щом Юлиан се появяваше сред тях. Но той изглеждаше самоуверен както винаги.

„Накъде?“ Накъде трябваше да вървим?

Юлиан Август

23 юни

Сега сме на осем мили от Тигър. Реших да вървя на север по реката, макар този път да е най-дългият и най-опасният, тъй като трябва да минем край много крепости. Въпреки това тази пустош ме плаши. Нямаме понятие къде се намираме. Предимствата са изцяло на страната на персийците. Припасите не достигат. Наредих да раздадат собствените ми запаси на войниците. Ормизда ми съобщава, че великият цар отново предлага мир при изгодни за нас условия. Съветва ме да го приема и това най-много ме обезсърчава: щом Ормизда се отказва от мечтата си за персийския престол, войната е изгубена.

Юлиан Август

25 юни

Като че ли между нас и персийците има негласно примирие. Никаква персийска войска не се показва. Останахме в стана. Лекуваме ранените, поправяме оръжията и се стягаме за дългия поход на север. Чувствувам се като Ксенофонт, който също е минал оттук.

Преди малко, както четях „Анабазиса“, съм задрямал. Толкова дълбоко съм спал, че не разбрах, че сънувам (обикновено съзнавам, когато сънувам). Мислех, че съм буден. Дори усетих как лампата пращеше, когато насекоми минаваха над нея и изгаряха в пламъка. Неочаквано усетих, че някой ме гледа. Вдигнах глава и видях, че при входа на палатката ми стои висок човек със забулена глава; в едната си ръка държеше рога на изобилието. Отначало се опитах да го заговоря, но не можех; опитах се да стана — също не можех. Привидението ме изгледа тъжно. След това, без да каже нищо, се обърна и излезе навън. Събудих се вледенен като труп. Станах веднага и отидох до входа на палатката. Нямаше никого освен сънливия часовой. Погледнах нагоре тъкмо когато една звезда падаше на запад. Идеше отвисоко, пламна ярко за миг и угасна. Събудих Калист:

— Бързо извикай Максим и Мастара.

Когато дойдоха, казах им за звездата. Показах им точно къде беше паднала.

Мастара изтълкува поличбата така:

— Според книгата на Тагес, когато във време на война видиш да пада метеор, не трябва да почваш сражение, нито да предприемаш каквото и да било.

Обърнах се към Максим:

— Поне не беше моята звезда.

Максим ме успокои, но Мастара държеше на своето.

— Едно е ясно. Трябва да останеш на стан тук още един ден.

— Но вече съм разпоредил. Утре преминаваме Тигър.

— Ти ме попита за думите на Тагес, първожрецо, и аз ти ги казах.

Освободих Мастара. След това разказах съня на Максим. Той се смути.

— Сигурен ли си, че бе Геният на Рим?

— Видях го преди, когато ми заповяда да взема короната.

Максим се намръщи.

— Разбира се, може да е някой зъл дух. Те изобилствуват в тази проклета страна. Дори снощи, като си отивах оттук, ги усещах наоколо си. Подръпваха ми ту брадата, ту жезъла — изпитваха силата ми.

— Това не беше демон. Това беше Геният на Рим. И той ме напусна.