Юлиан

— А, това вече е друго. Отначало казваше „ние“ Сега казваш „аз“. Отлично. Вярвам ти. Иначе още днес щях да доставя на последователите ти нови-новенички кости, на които да се кланят.

Мускулите на лицето му играеха и той не можеше да ги спре. Това е някакъв тик. Опита се да заговори, но от устата му не излизаше никакъв звук. Тогава разбрах какво са изпитвали тираните, когато са били на моето място. Яростта действително дава ободряваща наслада, макар да е опасна за душата.

— Утре трябва да предадеш виновните на преторианския префект. Те ще бъдат съдени по закона. Антиохийската епархия естествено ще заплати разноските по възстановяването на храма. Междувременно, тъй като вие ни попречихте да извършваме богослужения в нашия храм, ние ще ви попречим да се молите във вашия. От този момент църквата ви е затворена. Никакви литургии няма да се четат там. А каквито ценности имате в нея, ще бъдат конфискувани, за да се покрият разноските по изграждането на храма, който опожарихте.

Станах от мястото си.

— Владико, аз не исках да воювам с вас. Казвал съм го и действително не исках да враждуваме. Аз проявявам търпимост към всички култове. Сега настояваме само да получим това, което си беше наше. Не взимаме нищо, на което имате законно право. Но помни, духовнико, когато нанасяш удар срещу мен, нанасяш удар не само срещу земната власт — което вече е достатъчно лошо, — а срещу истинските богове. И дори да не ги приемате за истински богове, дори да сте непримирими безбожници, с държането си вие безчестите учението на вашия Назарянин, което уж следвате. Вие сте лицемери, вие сте мъчители! Вие сте грабители! Вие сте зверове!

Както обикновено казах повече, отколкото исках. Но не бях недоволен, че съм говорил така открито. Владиката си отиде безмълвен и цял разтреперан. Навярно един ден ще издаде някоя дълга, язвителна проповед и ще твърди, че той е изрекъл всичко това пред мен. Галилеяните се гордеят с предизвикателствата си, особено ако противникът е император. Но дръзките им изобличения почти винаги датират от по-късни времена и в повечето случаи са съчинени от други лица.

Пратих да повикат Салуций и му заповядах да затворят „Златната къща“. Той вече развиваше различни теории по въпроса за опожаряването на храма и беше уверен, че след няколко дена ще може да задържи подстрекателите. Смяташе, че Мелеций не е замесен в престъплението. Аз не бях толкова убеден в това; навярно никога няма да узнаем истината.

Една седмица по-късно бяха задържани известен брой хора. Храмът бил запален от един млад фанатик на име Теодор, презвитер в костницата в Дафне. Докато го изтезавали, той пеел същия химн, който галилеяните пееха по пътя за Антиохия. Макар че не пришил вината си, явно той бил виновникът. Сетне Салуций състави една следствена комисия, пред която за обща изненада така нареченият жрец на Аполон (същият, който ми беше донесъл гъска за жертвоприношение) се заклел във всички богове, че пожарът действително станал случайно и че галилеяните не били виновни. Като пазач на храма той открай време получавал пари от тях, но тъй като в Антиохия е известен като „жрецът на Аполон“, показанията му успяха да забулят истината.

И досега не ми дава сърце да се върна в Дафне. Аз бях между последните, които видяха този великолепен храм, както беше преди. Мисля, че ще ми бъде непоносимо тежко да видя опустошени стени и обгорели колони, на които небето служи за покрив. Междувременно „Златната къща“ в Антиохия ще остане затворена, докато се построи отново нашият храм. Има много оплаквания. Толкова по-добре.

XIX

Приск: Пристигнах наскоро след пожара. Учебният срок завърши към края на годината и изминах пътя от Константинопол до Антиохия само за осем дни, за толкова кратко време. Юлиан беше направил такива основни преобразувания в държавните съобщения, че беше истинско удоволствие да се пътува. В колите не че нямаше владици, но имаше доста новоназначени жреци и трябва да призная, че взех да се питам дали те са по-свестни от християнските свещеници. Страхувам се, че ако Юлиан беше останал жив, всичко щеше да бъде същото както при Констанций, с тази разлика, че вместо да се отегчаваме с препирни върху естеството на троицата, щяхме да сме принудени да слушаме спорове за естеството на Зевсовия полов живот… Все пак по-добре, като си помислиш, но по същество голяма разлика няма.

Юлиан ми се видя много променен. Разбира се, по онова време ти го виждаше много често, но тъй като не го познаваше отпреди, не си бил в състояние да си дадеш сметка колко неспокоен и раздразнителен бе станал. В неговите очи опожаряването на храма беше не само светотатство, а и пряко оскърбление на върховната му власт. Наистина винаги му беше много трудно да поддържа равновесие между двете си роли на философ и на император. Единият можеше да прощава и смекчава конфликтите, но другият трябваше да наложи волята си дори с кръв.