Юлиан

Както ясно личи от Юлиановото съчинение, аз не съм го „гонил“; по-скоро той ме гонеше. Споменава за пердето на очите ми. Не си давах сметка, че толкова е личало. По онова време още виждах доста добре. Сега, разбира се, съм почти напълно сляп.

Бях очарован от Юлиан, както повечето хора. Той беше голям ласкател, но в ласкателствата му винаги имаше достатъчно здрав разум и те бяха по-скоро приятни, отколкото неприятни.

За нещастие той обичаше да разговаря по цели, нощи, а аз не можех да стоя до късно; ето защо винаги трябваше да издебна момента, когато си поема дъх, за да се извиня, че трябва да си ходя. Въпреки това намерихме време да разискваме подробно моите произведения и открих с голямо задоволство, че е запаметил много неща от тях. Също така разговаряхме за Ямблих и Платон.

Юлиан Август

Най-сетне направих подобаващо жертвоприношение на Аполон: хиляда бели птици. Това ми отне по-голямата част от деня. След това влязох в храма да се допитам до оракула. Зададох някои въпроси, които трябва да премълча, но жрицата не отговаряше. Мълча в продължение на почти цял час; сетне заговори с гласа на бога:

— Кости и мърша. Не могат да ме чуят. В свещения извор има кръв.

Нищо повече не каза. Но това беше достатъчно, знаех какво трябваше да се направи.

Като излизах от храма, насъбралата се тълпа започна да ръкопляска. Спрях се и погледнах костницата отсреща, която оскверняваше извора. Обърнах се към вуйчо си:

— Искам утре да бъдат преместени костите на онзи галилеянин Бабилас.

— Костите на Бабилас? Да бъдат преместени? — възкликна отчаяно вуйчо ми. — Но това е едно от най-прочутите им светилища. От цяла Азия идват хора, за да се докоснат до мощите на свети… на епископа.

— Пак ще могат да ги пипат колкото си щат. Но не тук. Не в Дафне. Това е святото място на Аполон.

— Августе, това ще докара големи беди.

— Ако не изпълним волята на Аполон, ще си докараме още по-големи беди.

Вуйчо ми се поклони е много мрачен вид, прекоси площада и се отправи към костницата отсреща.

Тъкмо се качвах в носилката си, когато забелязах група юдейски старейшини, застанали на края на тълпата. Направих им знак да дойдат при мен. Един от тях се оказа равин. Беше стар човек и аз го закачих:

— Защо не участвува с мен в жертвоприношението?

— Августът знае, че ни е забранено.

Равинът говореше с твърд глас, но другарите му изглеждаха изплашени. В миналото често се е случвало императори да убиват юдеи за неспазване на тържествени обреди.

— Но ти положително предпочиташ Аполон пред… онова! — рекох аз и посочих към костницата на отсрещната страна на площада.

Старецът се усмихна.

— Августът сигурно знае — каза той, — че много пъти ни е било заповядвано да избираме между нашата вяра и смъртта, но никога не сме били принуждавани да правим избор между езичеството и християнството.

— Но ние имаме общ враг — рекох, съзнавайки напълно, че понеже стоящите наблизо чуват гласа ми, всяка дума, изречена от мен, в най-скоро време ще се повтаря от Тигър до Тамиза46. Старецът не отговори нищо, но пак се усмихна. Аз продължих: — Би трябвало поне от време на време да правите жертвоприношение. В края на краищата вашият бог е истински бог.

— Нам е позволено да правим жертвоприношение само на едно място, августе, в Йерусалимския храм.

— Но този храм е разрушен.

— Затова вече не правим жертвоприношения.

— А ако храмът бъде наново изграден?

— Тогава бихме отдали благодарност на нашия бог.

Качих се в носилката с вече наполовина готов план в главата.

— Ела в двореца в Антиохия да поговорим — рекох аз.

Назарянинът е предрекъл, че храмът на юдеите ще бъде разрушен навеки; след смъртта му храмът бил опожарен от император Тит. Ако го построя наново, това ще бъде доказателство, че Назарянинът е лъжепророк. С доста голямо задоволство дадох нареждане да бъде изграден отново храмът в Йерусалим. И какви по-добри съюзници от евреите можем да имаме срещу галилеяните? Те сигурно с ужас гледат как последователите на човека-бог ежедневно извращават свещената им книга.

Приск: Юлиан не се връща повече към този въпрос. Когато той разпореди да бъде отново построен юдейският храм, всички християни се ужасиха. Те мразят евреите, отчасти защото се чувствуват виновни, че са откраднали техния бог, но главно защото си дават сметка, че евреите знаят по-добре от всеки друг каква чиста безсмислица представлява от себе си цялата християнска смесица от вярвания. А ако юдейският храм бъдеше издигнат отново, това не само щеше да е доказателство, че Христос е лъжепророк, но и Йерусалим щеше да стане опасен съперник за християните. Те трябваше да предприемат нещо. И действително предприеха.