Юлиан

Няма подробно да описвам антиохийците. Лошият им нрав е твърде добре известен. Те са свадливи, мекушави и лекомислени; при това се увличат по конни състезания, комар и се отдават на педерастия. Градът, разбира се, е красив, с благоприятен климат и добро географско разположение. Голяма част от населението са сирийци, които живеят в отделен квартал — край реката, точно срещу острова. Като отидеш в този квартал, имаш чувството, че си в Персия, толкова ориенталски са по вид и облекло хората там. В южния край на града и по пътя за Дафне живеят значителен брой юдеи. Те са предимно земеделци — получили са земя като награда за военна служба. По-нататък ще говоря по-подробно за тях.

През първите седмици, когато бях „популярен“, се явявах на публични места, както е прието. Председателствувах надбягванията в хиподрума и ми се смяха на брадата. Но смехът беше добродушен. Ходих в театъра, издълбан в склона на планината Силпиус, като е използувана една естествена извивка на възвишението. Представяха пиеса от Есхил, та нямах чувството, че си губя времето. Обикновено ме канят да посещавам комедии. Тъй като повечето императори са били доста лекомислени, управителите на театрите обикновено запазват най-идиотските си фарсове за височайшите си покровители. Константин много харесвал Менандър. Констанций навярно е харесвал фарсове, макар никой да не знае със сигурност, защото той неотклонно имаше едно и също поведение: никога да не се смее или усмихва на обществени места. Но допущам, че старогръцкият език на пълните с игрословици комедии, който при това се говори бързо, навярно го е обърквал. Вуйчо ми Юлиан в качеството си на комит на Изтока поне можа да ми спести тия комедии. Есхил много ми хареса. Представиха неговия „Прометей“.

Прекарах голяма част от времето си в съда. Както обикновено съдът бе задръстен от нерешени дела и моето присъствие само утежни положението: когато хората знаят, че императорът ще посети града им, всички искат той да гледа делото им, вярвайки (с пълно право), че той е безпристрастен и че воден от желание да се докара на простолюдието, ще бъде по-снизходителен (в моя случай — погрешно).

Макар императорите, общо взето, да са по-милостиви от местните съдии, неизбежно се срещат адвокати, които толкова прекаляват, че най-после кипваме и в яда си издаваме присъда, за която впоследствие съжаляваме. Съзнавайки тази своя слабост, дадох нареждане на градския префект да ме спира, щом намери, че се увличам от чувствата си или неуместно се отклонявам от същността на спора. След като преодоля първоначалното си стеснение, той ми беше от голяма полза и държеше кормилото направо, както казва поговорката.

Воден от любопитство, питах всеки тъжител коя вяра изповядва и повечето, струва ми се, отговаряха честно. Малцина признаваха, че са галилеяни, когато би помогнало на делото им (това бе общото мнение) да ме излъжат. Но тъй като скоро се разчу, че не оставях личните си религиозни предпочитания да влияят на присъдата, много от съдещите се с жар заявяваха, че са галилеяни, и настояваха да преследвам хората, които не изповядват тяхната вяра.

Галилеяните в Антиохия са разделени на заслепени и полузаслепени ариани, които непрекъснато се карат. В града има, разбира се, и добри елинисти, но те нямат никакво влияние. Има много хора, които биха тръгнали с нас, но ние нямаме успех, понеже всяка сериозна религия досажда на антиохийците. Харесват Назарянина, защото им „опрощава“ греховете и престъпленията с едно поръсване с вода… макар да няма никакви данни тази вода да е излекувала дори една брадавица! Веднъж изтъкнах на владиката Мелеций един интересен парадокс. С него сме се срещали само два пъти; първия път учтиви и внимателни, втория — ядосани. При първия случай, когато бяхме внимателни, Мелеций ми каза, че гражданите били искрени галилеяни не само защото Павел от Тарс сам бил покръстил толкова много хора, но също защото именно в Антиохия за пръв път галилеяните били наречени с възвишеното име „християни“.

— Щом вашите хора са толкова предани на Назарянина, защо тогава целият град празнува смъртта на Адонис? Един от нашите богове?

Мелеций вдигна рамене.

— Трудно се отучват хората от стари обичаи — отвърна той.

— Същото важи и за една стара вяра.

— За тях това е само празненство, увеселение.

— И все пак нарушават закона на Назарянина: „Не трябва да имаш друг бог освен мен.“

— Августе, ние не извиняваме това, що вършат.

— Не мога да допусна, че е възможно галилеянин да почита и Адонис, и мъртвеца, когото наричате бог.

— Надявам се един ден да ги убедим да изоставят всички нечестиви празници.

— Освен, разбира се, ако преди това не успея да ги убедя да почитат единния бог.

— Многото езически богове ли?

— Всеки от тях представлява една страна на единния.

— Нашият бог е единният.

— Но не пише ли в книгата на юдеите, която вие считате за свещена, защото Назарянинът я е считал за свещена…

— Тя е свещена, августе.

— … не пише ли там, че всевишният бог на юдеите е ревнив бог…

— Така пише и той е такъв.