Юлиан

Приск: Тук Юлиан изопачава всичко. Знаем вече за Ецеболий. Каквото властвуващият император тачеше, на това се кланяше и Ецеболий. Аз наистина не бях в Атина, когато влезе в сила декретът, но Прохерезий сетне ми каза, че веднага престанал да преподава. По-късно, когато се получи съобщението, че той лично не е засегнат от закона, отново отказа да преподава, като заяви, че макар декретът да е крайно несправедлив, щом има силата на закон, той трябва да се прилага към всички. Това звучи по-смело, отколкото беше всъщност, защото в самия ден, когато бе оповестен законът, Прохерезий посетил стария си приятел йерофанта на Гърция. Не зная точно как го правеше, но този жрец имаше способността да предсказва бъдещето. Той е единственият гадател, който ме е смайвал. Впрочем напоследък той предрече, че всички храмове в Гърция ще бъдат сринати през това десетилетие. Не зная дали иска да каже, че ще бъдат разрушени от Теодосий или от готите. Като гледам как тези племена се събират на нашите граници, по ми се вярва, че е имал предвид тях.

Както и да е. Прохерезий се поразговорил с жреца. Естествено не можел да го пита направо колко дълго ще живее Юлиан — това е държавна измяна. Но можел да го попита за една реформа, която Юлиан възнамеряваше да направи: преоценката на всички недвижими имоти в Ахея с оглед да се намали поземленият данък. Прохерезий се престорил на загрижен за някакъв имот, който притежавала жена му. Сега ли да го продаде, или да почака, докато новият данък влезе в сила? „Продай го сега — рекъл жрецът (без да вдишва дим от някоя скала и без никакви магически заклинания), — няма да има намаление на данъците.“ Така Прохерезий разбрал, че царуването на Юлиан ще бъде краткотрайно.

Юлиан е съвсем прав, като казва, че бях против декрета по образованието. Според мен това бе жесток закон; освен това бе невъзможно да се приложи. Най-малко половината от добрите преподаватели в школите бяха християни. Кой можеше да ги замени? Но по това време у Юлиан все повече се забелязваха признаци на крайна преумора от огромната работа, с която се бе заел. В известен смисъл беше жалко, че той не беше един Тиберий или дори един Диоклециан. Ако беше започнал да избива, може би щеше да се наложи. Макар християните да казват, че тяхната кръв е семе, което опложда земята, ако един император има твърдо намерение да ги унищожи, той би могъл да успее чрез насилие, особено ако същевременно предложи една друга привлекателна религия. Но Юлиан бе решен да бъде истински философ. Смяташе, че ще спечели чрез убеждение и личен пример. В това именно беше неговата грешка. Достатъчно е човек да види в какво вярват християните, за да разбере, че силата им не е в разсъждението и логиката. Само мечът можеше да ги обърне към Юлиановата вяра. Но той беше добряк и държеше меча в ножницата.

Макар Юлиан да бе твърдо решил да не се тревожи, непрекъснатите лоши известия от провинциите му повлияха. Стана раздразнителен и взе да прибягва до репресалии. Декретът за образованието беше според него решителният удар. Ако бе живял по-дълго, може би щеше да успее; но аз лично се съмнявам в това. По природа беше твърде мек, за да получи трайни резултати. Във всички тези неща непрекъснато го подстрекаваше Максим, който през няколкото месеца, прекарани в Антиохия, беше по-непоносим от всякога.

Либаний: Най-сетне веднъж Приск и аз да сме напълно единодушни в нещо! Максим не беше нито софист, нито философ, нито правник, нито ретор. Той беше магьосник. Всъщност не мога да кажа, че никога не съм вярвал в магия (в края на краищата не сме в състояние да разберем толкова неща, които ни заобикалят), но магиите на Максим явно бяха мошеничество, а влиянието му над Юлиан беше пагубно.

Юлиан Август

Декретът за образованието имаше една забавна последица — единствената, що се отнася до мен. Двама драскачи, баща и син, на име Аполинар, веднага преработили заветите на Назарянина и старата книга на юдеите в гръцки трагедии и драми! По този начин се надявали да заобиколят закона и да могат да преподават класически гръцки. Прочетох няколко от тези чудовищни творби и трябва да призная, че колкото и да са недодялани, те се четат доста по-леко от оригиналите. Новия завет те преработиха като серия от Сократови диалози, подражавайки на Платон (но в анапест!), докато старата книга на юдеите сбиха от алфа до омега в двадесет и четири глави, предадени в убийствено монотонен дактил.

Творбите на семейство Аполинар ми бяха пратени за преценка от един крайно разтревожен владика от Цезарея… искам да кажа, Мазака. Пратих му писмо от едно изречение: „Прочетох; разбрах; порицавам.“ Точно преди да напусна Антиохия, получих отговор на това писмо от стария си приятел Василий. (Няколко пъти съм го канил да ми бъде гост, но той не желае да дойде.) Неговото писмо също се състоеше от едно изречение: „Чел си, но не си разбрал, защото, ако беше разбрал, нямаше да порицаеш.“ Никой не може да обвини Василий в угодничество към властта.