Читаем Юлиан полностью

Приех галилеяните в двореца Дафне. Бях сложил златната си диадема и държах скиптъра, тъй като символичните знаци на властта винаги правят впечатление на галилеяните. Беше забележителна сцена. Присъствуваха почти хиляда владици, включително и онези, които бях върнал от изгнание. По тази причина на някои епархии се падаха по двама владици, което предизвикваше ожесточени разпри. Тези служители на Назарянина не са много смирени.

Отначало владиците се страхуваха от мен, но аз ги поуспокоих. Заявих им, че няма да ги преследвам, въпреки че други преди мен, и то не само императори, са ги подлагали на преследвания. Думите ми бяха насочени срещу няколко войнствуващи владици, които се бяха справили с противниците си чрез насилие.

— Никой — заявих им аз — не ще пострада от мен заради вярата си. — Те видимо се поуспокоиха, но все още бяха нащрек. — Естествено бих искал да ви убедя в правотата си. Но тъй като истината е ясна като бял ден, ако не желаете да я видите, никога не ще я видите. Не мога да ви позволя обаче да се нахвърляте върху хора с различна вяра, както сте вършили досега в течение на много години. Няма да изреждам престъпленията, които сте извършили или сте позволили да се извършат: убийства, грабежи, жестокости, по-скоро присъщи на дивите зверове, отколкото на божи служители, дори на служители на неистинския бог.

Вдигнах цял сноп свитъци.

— Ето последните ви престъпления. Настоявате да бъдат убити хора, желаете да заграбите имущества… О, колко обичате земните богатства! При все че вашата вяра ви учи да не се поддавате на злото, да не се съдите, нито да владеете имот, а още по-малко да го заграбвате! Учили са ви да не считате нищо за ваше и да не жадувате за нищо освен за отвъдния, по-добър свят. А вие се кичите със скъпоценности, носите скъпи одежди, строите грамадни базилики, все на този свят, не на онзи. Учили са ви да презирате парите, а вие трупате богатства. Учили са ви да не отмъщавате за обиди, истински или въображаеми, тъй като е грешно да отвръщате на злото със зло, а вие, събрани в разюздани тълпи, се нахвърляте едни срещу други, измъчвате и убивате онези, които не ви са угодни. Не само застрашавате истинската вяра, но и сигурността на държавата, чийто главен магистрат по волята на провидението съм аз. Не сте достойни дори за Назарянина. Ако не можете да живеете според неговото учение, което вие сте готови да защищавате с нож и отрова — това беше намек за отравянето на Арий от Атанасий, — как иначе да ви наричам, ако не лицемери?

До този миг само някои мърмореха тук-таме, но сега вече всички избухнаха. Започнаха да крещят и да бръщолевят високопарни фрази, като не само ми се заканваха на мен с юмруци — което е измяна, — но вдигаха юмрук и един срещу друг, което беше просто глупаво, защото те би трябвало да бъдат единни срещу общия враг. Опитах се да продължа, но не можах да ги надвикам, макар че моят глас се чува от цяла войска, строена на открито. Трибунът на схоларианците изглеждаше разтревожен, но аз му дадох знак да не се намесва.

Най-сетне изревах като бика на Митра:

— Франки и германци ме слушаха, когато им говорех!

Тези думи имаха успокояващо въздействие: спомниха си къде се намират.

След това им заговорих съвсем благо. Извиних им се, загдето се бях изразил така грубо. Речта ми бе остра, рекох, само защото уважавам думите на Назарянина, както и строгия закон на юдеите, който той, като юдей се е стремял да възвеличи. Това предизвика тих, но кротък ропот. След това им заявих, че съм готов да отредя на Назарянина място между Изида и Дионис, но никой, който поне малко почита единния създател на вселената, не може да приеме, че този проницателен чудотворец е бил самият творец. Преди да успеят да забръщолевят, продължих бързо и гръмогласно:

— Но съм готов да го приема като превъплъщение на единния бог, като лечител, доста подобен на Асклепий, и съм готов да го почитам в това му качество.

После повторих едикта си от 4 февруари. В империята ще се установи веротърпимост. Галилеяните могат да правят каквото желаят помежду си, но им се забранява да се преследват взаимно, още по-малко да преследват елинистите. Препоръчах им да бъдат по-малко алчни за имоти. Признах, че им създавам затруднения, като настоявам да възвърнат имотите на храмовете, но им изтъкнах, че те ни бяха причинили твърде големи щети, когато ни ги отнеха. Споменах, че ако се отнасят с по-малко презрение към нашите древни митове — например, че Хронос е изял собствените си деца, — и ние бихме могли да бъдем по-малко строги в подигравките си към тройния им бог и неговото непорочно зачатие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное