Юлиан

Въпреки че Юлиан не го споменава, по това време нашият стар приятел Максим пристигна триумфално в Константинопол. Аз не бях там тогава, но слушах надълго и нашироко да се говори за това. Когато Юлиан стана император, той покани в двора си всички философи и магьосници в империята. И почти всички дойдоха. Единствено „приятелите му“ християни не се явиха. Василий водеше свят живот в Кападокия; а Георгий, струва ми се, не беше поканен. Интересно би било да се провери в архивите, защото си спомням едно изключително угодническо писмо, което той писа на Юлиан по това време; но може би паметта ми изневерява… Миналата седмица се обърнах към Хипия с името на майка ми, ние сме женени вече половин век. Очевидно умът ми отслабва. И защо не? Когато дойде смъртта, тя ще може да отнесе само една сбръчкана торба с кости, тъй като паметта на Приск, която всъщност е истинският Приск, отдавна ще е отлетяла.

На няколко пъти Юлиан се опита да склони Максим да напусне Ефес и да дойде в Галия, но предзнаменованията винаги се оказваха неблагоприятни. Сигурно е било така! Максим не искаше да се свърже с един непокорен цезар, който по мнението на повечето хора щеше да бъде смазан. Но когато най-сетне пристигна покана от императорския дворец, Максим беше готов да тръгне. Той пристигнал в Константинопол, когато Юлиан бил в сената. Впрочем в сената Юлиан се чувствуваше в стихията си, макар че не съм уверен дали сенаторите обичаха да го виждат толкова, колкото той тях. Обикновено сенатът трудно успява да събере достатъчно сенатори за заседанията си. Но когато императорът присъствуваше, имаше опасност сенатската зала да се пръсне. Сенаторите седяха един връз друг, докато Юлиан се шегуваше, умоляваше, апелираше и, общо взето, успяваше да свърши доста работа, защото нямаше нещо, от което той да не се интересуваше.

През шестте месеца, които прекара в Константинопол, Юлиан построи пристан в подножието на двореца. Освободи от данъци всички мъже с повече от дванадесет деца; много беше загрижен от намаляването на раждаемостта. Не мога да разбера защо. Като че ли и без това няма прекомерно много хора на света и увеличението на броя им само ще влоши породата. Тревожеше го обстоятелството, че варварите ставаха все по-многобройни, докато нашето население намаляваше. Той също така утвърди нашия стар приятел Салустий като преториански префект на Галия, въпреки че много искаше да го задържи при себе си. Направи тази жертва, защото нямаше кому да повери Запада, и всяка изминала година показва, че е бил прав. Днес Галия все още е спокойна, докато готите са на няколко дена ход от моя дом в Атина, където сега пиша за миналото и си спомням повече, отколкото очаквах.

Юлиан тъкмо държал пламенна реч, когато Максим се появил на вратата на сенатската зала. Големият „философ“ бил облечен в зелена копринена мантия, покрита с кабалистични знаци. Дългата му сива брада била напарфюмирана, рунтавите му вежди били грижливо сресани — аз самият съм го виждал да ги сресва, за да изглеждат като два съвършени свода. В ръка държал магическия си жезъл, направен от драконова кост или някаква друга подобна глупост. Сенаторите били възмутени, защото никой друг освен сенатор не можел да влиза по време на заседание, още по-малко, когато говори императорът. Но когато Юлиан зърнал Максим, той спрял насред изречението и с разтворени обятия се спуснал към стария шарлатанин. Радвам се, че не съм присъствувал на тази сцена.

След това Юлиан представил Максим на сената, наричайки го най-мъдрия и най-святия човек на света, като изтъкнал, че е чест за всички присъствуващи да могат да почетат такъв изключителен човек. Не е нужно да казвам, че всички били възмутени. Юлиан даде цяло крило от двореца на Максим и жена му, където те си образуваха свой двор. Вече имаше двама императори в Константинопол. Жената на Максим печелеше пари с една особена търговия: беше нещо като неофициален началник на протокола — уреждаше аудиенции с императора, приемаше петиции. През тези месеци двамата натрупаха цяло състояние. Рядко може човек да срещне такава двойка.

Въпреки че не обичам да се смея при смъртта на когото и да било, все още се усмихвам злорадо, като си спомня нейната смърт. Знаеш ли историята? След персийския поход Максим за първи път се озова в трудно положение и решил да се самоубие. Жена му се съгласила, че това е единственият изход и настояла и тя да се самоубие. С присъщата си практичност и енергия турила в ред всичките си работи, купила отрова и съчинила безкрайно дълги прощални писма. След това те тържествено се сбогували. Тя първа изпила отровата и веднага умряла. Максим се уплашил и останал жив. И до днес се усмихвам, когато си спомня за тази невероятна двойка.

Юлиан Август

В началото на април свиках владиците в двореца просто да се позабавлявам. В края на краищата аз съм върховен жрец и всички култове ми са подвластни, въпреки че не бих имал дързостта да повторя думите на Констанций, изречени пред синода в Медиоланум през 355 г.: „Вие ще се ръководите от моята воля.“