Юлиан

Начело на тринадесет хиляди войници Юлиан предприе поход направо за Аргенторатум. Когато бе на няколко километра от града, при Юлиан пристигнаха пратеници на Хнодомар, който му съобщаваше: незабавно да напусне Галия, тъй като „сега това било германска земя, спечелена с германско оръжие и германска храброст“. Юлиан се изсмя на Хнодомаровите пратеници. Но Хнодомар не беше човек, с когото можеш да се отнасяш несериозно. Откакто бе победил цезаря Деценций, той свободно се разхождаше из Галия, като да бе негово собствено царство. Насърчен от бягството на Барбацио, сега той бе напълно уверен, че пак ще победи римляните.

Спорът бе разрешен, както е известно на всички ни, и сигурно на това място ще вмъкнеш Юлиановото описание на битката при Аргенторатум. По мое мнение това е почти най-хубавото нещо, което е написал, а сам знаеш с какво предубеждение чета военни спомени. Само моята старческа словоохотливост ме кара толкова надълго да говоря за онези месеци в Галия. Правя го отчасти да те осведомя и отчасти — честно казано — да проверя паметта си; помня повече, отколкото предполагах. Една подробност, която ми мина през ума, когато пишех думата „памет“: като яздех пред стените на един галски град, видях едни гробища; няколко гроба бяха покрити с рибарски мрежи. Попитах един местен войник какво означава това.

То е, за да попречи на духовете на майки, починали при раждане, да се върнат и да откраднат децата си.

Има извънредно интересен фолклор в този край на света и се надявам, че някой съвременен Херодот ще запише тия предания, преди народът да се романизира дотолкова, че да се забравят старите обичаи.

Между другото точно по това време извикаха Елена в Рим, където Констанций празнуваше не само първия си голям триумф, но и първото си посещение в столицата. Тя пак беше бременна и пак загуби детето си — този път пометнала от лекарството, което Евсебия й дала.

Колкото до прочутата битка при Аргенторатум, много малко мога да прибавя към онова, което е написал сам Юлиан.

Либаний: Тогава защо прибавяш? Приск все заявява, че много малко може да прибави, а сетне добавя прекалено много. Остарял е. Едно време винаги говореше кратко, дори беше лаконичен, но сега!…

Приск: Собствените ми спомени от онзи августовски ден са много живи и изненадващо подробни, като се има предвид фактът, че не си спомням това, което се е случило миналата година, та дори тази сутрин.

Своя план за битката Юлиан изпрати на Флоренций във Виенна и за наша изненада той бе одобрен. Какви са били основанията, ще остане тайна. Подозирам, че може да има някаква връзка с факта, че Юлиан разполагаше с тринадесет хиляди войници, докато германската войска наброяваше около тридесет и пет хиляди.

На 14 август сутринта спряхме на приблизително двадесет мили от реката Рейн, по чиито брегове Хнодомар бе събрал войската си. Спомням си, че това бе най-горещият ден, който някога съм преживял. Жегата беше дори по-лоша, отколкото в Персия, защото беше влажно. Освен това въздухът гъмжеше от насекоми и непрекъснато кихах, както кихам винаги по това време на годината вследствие на изпаренията, които се излъчват от тлъстата земя.

През по-голямата част от битката бях до Юлиан, по-скоро като украшение, отколкото като войник, макар от време на време да размахвах оръжие, но само за да защитя живота си. Юлиан държа хубава реч на войниците. Макар речите му никога да не бяха блестящи, той винаги съумяваше да попадне в тон, който допадаше на войниците. Често съм се чудил как един толкова книжен младеж е успял да се научи да говори с такава лекота на най-невежите и пълни с предразсъдъци мъже на света. А той го правеше. Културният му глас ставаше груб, обноските му — царствени; откъм съдържание речите му бяха скромни, но въздействието им бе поразително.

Юлиан възседна коня си, а до него знаменосецът му държеше копие, на което императорският змей, пурпурен и злокобен, се развяваше на горещия вятър. Пехотата изпълваше тясната падина в подножието на хълма, където Юлиан и неговият щаб бяха застанали; всички войници стояха до колене в зряло жито, защото се намирахме сред един голям чифлик.

Гръмнаха тръби. Отляво и отдясно се раздвижиха отреди от лека и тежка кавалерия и кохорти стрелци, докато Юлиан бе обкръжен от всички страни. Когато най-после всички се събраха и настъпи тишина, той им заговори. Никога не съм го чувал да говори с по-голямо проникновение, макар изразите му да бяха енергични и прями. Той искаше да ги убеди да почнат боя веднага, но съзнавайки, че са изморени и измъчени от горещината, си даваше сметка, че ще трябва с хитрост да ги накара да пожелаят това, което сам искаше.