Читаем Юлиан полностью

Откъм улицата внезапно дочухме викове. Всички наскачахме. Едва бяхме стигнали вратата, когато пристигна един офицер и съобщи, че германците нападат града. На друго място съм описал как се развиха събитията и няма да повтарям разказа си тук.

Приск: Един месец бяхме обсадени. Наши войници, преминали на страната на германците, им съобщили за нашата слабост. Насърчен от тези сведения и съблазнен от мисълта да плени един римски цезар, Хнодомар насочил войските си към Агендикум. Положението ни беше тежко и в крайна сметка дължим живота си на енергията и интелигентността на Юлиан. Макар и да не можеше да ни вдъхне бодрост и увереност, той поддържаше у нас дисциплина и известна слаба надежда.

Нея вечер гарнизонът бе вдигнат по тревога. Войниците се спуснаха по местата си на крепостната стена. Можехме да видим германците на по-малко от половин миля разстояние, осветени от горящите чифлици. Именно цвилещите коне на селяните бяха смутили разговора ни след вечеря. Ако германците не бяха толкова шумни, може би щеше да им се удаде да превземат града. За наше щастие те всички бяха пияни.

През следващите няколко дни настроението на Юлиан се променяше от крайна радостна възбуда до свиреп гняв. Той беше уверен, че нарочно го изоставят. Подозренията му се потвърдиха, когато от Реми пристигна пратеник с новината, че Марцел няма да ни се притече на помощ; извиняваше се с това, че имал малко войска. Твърдеше също, че Юлиан разполагал с достатъчно сили да отблъсне германците.

Почти бяхме привършили припасите си, когато германците си тръгнаха така ненадейно, както бяха дошли. Дългите обсади им досаждаха. Юлиан веднага изпрати хора във Виенна за нови припаси. Сетне събра всичките си войски в Агендикум и останалата част от зимата премина ако не спокойно и удобно, поне без опасения, че можем да бъдем избити при някое внезапно нападение. Юлиан също така най-подробно писа на Констанций за отказа на Марцел да ни се притече на помощ. Докладът му беше блестящ. Знам това, тъй като Салуст и аз му помогнахме да го напише. Беше така майсторски съставен, че за разлика от повечето държавни доклади оказа въздействие. Марцел бе отзован в Медиоланум и не след дълго желанието на Юлиан най-после се изпълни — възложиха му да командува армиите в Галия.

През 357 година Юлиан стана световен герой. През пролетта, когато житото вече зрееше, той отиде в Реми, където научи, че Барбацио, началникът на римската пехота, бил на път за Августа Рауракорум26 с двадесет и пет хилядна войска и седем речни кораба. Той щял да помогне на Юлиан в окончателната битка срещу германците. Но преди да успеем да съставим план за действие, през наша територия премина едно племе, наречено лети, и обсади Лугдунум27, като опожари цялата околност. Юлиан бързо изпрати три отряда лека кавалерия в помощ на обсадените. Той също така постави войска на трите пътя, които излизаха от Лугдунум, за да устрои засада на варварите при бягството им. За съжаление войските на Барбацио оставиха германците да се измъкнат: по заповед на Барбацио един трибун на име Цела попречил на кавалерийския командир да ги нападне. Защо? Защото Барбацио желаеше Юлиан да се провали. Освен това той се бе споразумял с някои германски племена. Юлиан нареди Цела и неговите офицери да бъдат разжалвани; това наказание не засегна само Валентиниан, кавалерийския командир, който по-късно стана император.

Германците вече бяха изплашени. Опитаха се да възпрепятствуват напредването ни към река Рейн, като препречваха пътищата с грамадни дървета. После се оттеглиха по островите на реката, откъдето крещяха и ни ругаеха, а нощем пееха тъжни песни. Когато Юлиан заповяда на Барбацио да му даде седемте кораба, те веднага бяха тайнствено запалени от някого и изгоряха. Тогава Юлиан със свойствената си находчивост заповяда на леко въоръжените помощни войски на Корнутския легион да преплават до един от островите, използувайки дървените си щитове като салове. Този способ се оказа ефикасен. Германците на острова бяха избити, а след това с германски лодки войниците нападнаха другите острови. Варварите тогава изоставиха островите и побягнаха в горите на изток.

После Юлиан възстанови крепостта в Таберне, която има голямо военно значение, защото се издига точно на пътя на всеки, който си постави за цел да завземе централна Галия. Сетне нареди да ожънат нивите на германците и така си осигури припаси за двадесет дни. Сега вече беше готов да излезе срещу Хнодомар. Единствената му пречка бе Барбацио. За наше щастие това непочтено същество бе нападнато от германците точно на север от Августа Рауракорум. Макар да имаше многобройна и дисциплинирана войска, той побягна уплашен обратно в града и веднага оповести, че е спечелил славна победа; въпреки че беше едва юли, той разквартирува войниците си за зимата. Така не го видяхме цяла година. За нас това беше голямо улеснение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное