Истински пари

Защото прегрешилият, богове, дано да не съм аз, трябваше да отиде и да застане пред Високото бюро. Те всички знаеха мнението на г-н Непреклон за грешките — според него грешките се допускаха от хора с порочна душа.

Веднага щом се разнесе звукът от Съдбовната писалка, една старша служителка побърза да се приближи до бюрото на г-н Непреклон. Онези чиновници, които бяха готови да рискуват яростният поглед на г-н Непреклон да ги изпепели, си позволиха бързо да извърнат очи в негова посока и видяха как той й показва възмутителния документ. Приглушеният звук от стъпки й, когато тя слезе от подиума и тръгна да прекосява залата, отекна сред мъртвешка, наситена с безмълвни молитви тишина. Тя нямаше как да предположи, докато пристъпваше с лъснатите си боти към бюрото на един от най-младите и най-нови чиновници, че всеки момент ще се изправи пред човек, чиято съдба е да стане един от най-големите герои в историята на банковата система.

Отделът за посмъртни комуникации беше изпълнен с тежкия звук на орган. Влаго предположи, че и това е елемент от нужната атмосфера, но търсеният ефект вероятно щеше да бъде постигнат по-успешно, ако изпълняваното произведение не беше „Токата и фуга за някой, който едва се оправя с педалите“.

Когато и последната нота отмря, очевидно след тежко боледуване, Доктор Селяк се завъртя на столчето и повдигна маската.

— Моля да ме извините, понякога сякаш имам два леви крака. Дали вие двамата бихте могли да подкарате някакво песнопение, докато аз се погрижа за мистичния танц? Няма значение какво ще пеете. Изглежда всякакъв текст върши работа, стига да звучи достатъчно гробовно.

Докато те обикаляха наоколо и припяваха вариации на ооо! и рааа! Влаго се чудеше колко ли банкери си прекарват следобеда като призовават мъртвите. Вероятно не бяха мнозина. Това изобщо не беше негова работа. Неговата работа беше да изкарва пари. Бухл… Менгеме сигурно вече е довършил образеца. Влаго можеше да държи първите банкноти в ръцете си още утре!

А не трябваше да забравя и Гепи, който досега можеше да е наговорил кой знае какво, на кой знае кого. Вярно, списъкът с престъпленията на изнудвача му можеше да опаше града два пъти, но този град беше изграден върху взаимоизгодни съюзи и ако Гепи попаднеше на някой Охол, новият живот на Влаго щеше да бъде разнищен чак до бесилката, където беше започнал.

— По мое време поне маската беше свястна — изръмжа старчески глас. — Я виж ти, женичка ли виждат очите ми?

В кръга се беше появила една фигура без да си дава труд да вдига особена патардия с изключение на мрънкането. Фигурата покриваше всички изисквания за магьосник — роба, островърха шапка, брада, преклонна възраст — а в допълнение имаше и сребристо-монохромен ефект и беше леко прозрачна.

— А, професор Угоен — поздрави го Селяк. — Много любезно от ваша страна да се присъедините към нас…

— Само защото ме домъкнахте тук, не че иначе имам кой знае какво да правя — тросна се Угоен. След това той отново се обърна към Прелест Дивна и гласът му внезапно доби меден отенък. — Как ти е името, душичке?

— Прелест Дивна Добродуш — заплашителните нотки в гласа й нямаха никакъв ефект върху професор Угоен.

— О, чудесно — каза той и разкри венци в широка усмивка. За съжаление това разтегли и тънки струйки слюнка в устата му, които се залюляха като паяжината на много стар паяк. — А ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че поразително приличаш на моята възлюбена наложница Фенти, която почина преди повече от триста години? Приликата е поразителна!

— Бих казала, че доста нескопосано се опитвате да флиртувате с мен — отвърна Прелест Дивна.

— О, няма нужда от такава язвителност — въздъхна Угоен и се обърна към завеждащия посмъртните комуникации. — С изключение на мелодичния глас на младата дама, всичко останало беше ужасно, Селяк — скастри той доктора.

При това покойният се опита да потупа ръката на Прелест Дивна, но пръстите му минаха направо през нея.

— Съжалявам, професоре, просто не ни отпускат нужните средства напоследък — оправда се Селяк.

— Знам, знам. Винаги е било така, докторе. Даже и по мое време, ако на човек му трябваше труп, трябваше да иде и сам да си го намери! Пък ако не можеше да се намери, като нищо се налагаше сам да си го създадеш! Сега всичко е толкова чистичко, толкова спретнато. Е, което си е вярно, вероятно и едно прясно яйце ще свърши същата работата, но къде тогава остава стилът? Чувам че били направили машина дето може да мисли, обаче за изящните изкуства никой не го е еня. И ето с какво трябва да се задоволявам — един полунеграмотен посмъртен комуникатор и някакви двама случайни нещастници!

— Некромантията е изящно изкуство? — учуди се Влаго.

— Най-финото възможно, младежо. При най-малката грешка, духовете на отмъстителни мъртъвци може да нахлуят в главата ти през ушите и да ти издухат мозъка през носа.

Влаго и Прелест Дивна внезапно концентрираха поглед върху доктор Селяк, както стрелец се концентрира върху мишената си. Той размята ръце трескаво и набързо ги успокои.

— Не се случва чак толкова често!