Истински пари

— Агнешка главичка? — попита Влаго с натежало сърце. — Нали знаеш, че мразя храната да се взира в мен. Дори сардина не мога да погледна в лицето.

— Той обеща да й покрие очите.

— О, чудесно.

— Един от специалитетите на баба ми беше желирана агнешка главичка — продължи Прелест Дивна. — Ползваше свински крачета, да сгъсти бульона и когато той изстине…

— Знаеш ли, има моменти, когато информацията ми идва в повече — спря я Влаго. — Добре, значи уговорихме се за довечера. А сега да вървим да се видим с твоя мъртъв магьосник. Сигурен съм, че ще ти е забавно — със сигурност ще има черепи.

Имаше черепи. Имаше черни завеси. Имаше сложни символи, начертани на пода. Имаше ароматни спирали издигащи се от запалени черни кадилници. Насред този интериор се беше изправил завеждащият Отдела за посмъртни комуникации. Беше надянал страховита маска и въртеше из ръцете си някаква свещ. Когато ги чу да влизат, изостави свещта и се изправи припряно.

— О, подранили сте — каза той с глас, донякъде приглушен от дългите зъби. — Съжалявам. Имам проблем със свещите. Би трябвало да са най-евтини лоени свещи, за да изпускат нужния черен дим, ама, ти да видиш, в магазина са ми дали восъчни. А аз им обърнах специално внимание, че искам не само да капят, а и да димят. Така де, те това искат. Простете, Джон Селяк, завеждащ отдела. Пондър ме предупреди да ви очаквам.

Той си свали маската и подаде ръка. Изглежда, като всеки уважаващ себе си некромант, се беше опитал да си пусне подобаваща козя брадичка, но вероятно поради критичен недостиг на злонравие, тя изглеждаше по-скоро овча. След няколко секунди Селяк осъзна защо посетителите му са се втренчили в него и и бързо изхлузи гумената ръка с острите черни нокти.

— Мислех, че некромантията е забранена — каза Влаго.

— О, ние тук не се занимаваме с некромантия — увери го Селяк. — Защо така решихте?

Влаго огледа обстановката и сви рамене.

— Ами, идеята ми хрумна първоначално, когато видях как боята на вратата ви се лющи, а под нея се виждат грубо нарисуван череп и буквите „НЕКР…“

— Това са останки от далечното минало — бързо го прекъсна Селяк. — Сега това е Отделът за посмъртни комуникации. Нашите цели са благородни, нали разбирате. А некромантията е много, много лош вид магия, практикувана от зли магьосници.

— И понеже вие тук не сте зли магьосници, заниманията ви не могат да минат за некромантия?

— Точно така!

— А, ъм, по какво се познава злият магьосник? — поинтересува се Прелест Дивна.

— Амиии… практикуването на некромантия е доста убедителен признак.

— А дали бихте могъл да ни напомните какво ще правим ние тук сега?

— Ще си поговорим с покойния професор Угоен — заяви Селяк.

— Който е мъртъв.

— Несъмнено. Изключително мъртъв.

— И това съвсем никак ли не прилича на некромантия?

— Да, ама за некромантията са ви нужни черепи, кости и изобщо пълна некрополна атмосфера — обясни Селяк. След това оцени израженията им и добави с нервна усмивка: — А, разбирам накъде биете. Моля, не си правете заключения от очевидното. На мен този интериор изобщо не ми е нужен. Обаче професор Угоен настоява. Той държи на традициите и не би се показал от урната си без пълен Ритуал на душите, изпълнен със Злокобната маска на призоваването — той подръпна един гумен зъб на маската, която държеше.

— И това е въпросната злокобна маска? — попита Влаго.

Магьосникът се поколеба за момент, но после потвърди:

— Точно така.

— Да, ама прилича досущ на маската на Злия магьосник, дето се продава в Изумителния магазин на Десета Яйчна улица — коментира Влаго. — Никак не е лоша като за пет долара.

— Аз, ъъъ… сигурен съм, че грешите.

— Не мисля — продължи Влаго. — Забравил сте да махнете етикета.

— Какво? Къде? — нямащият-нищо-общо-с-некромантията сграбчи маската и взе да я върти из ръцете си, като търсеше…

Той забеляза усмивката на Влаго и въздъхна.

— А, ясно, разбирам — измърмори той. — Добре де, изгубихме истинската. Тук всичко изчезва, просто не можете да си представите. Никой не почиства използваните заклинания като хората. На влизане видяхте ли в коридора гигантска сепия?

— Този път не — отвърна Прелест Дивна.

— Да бе, вярно, какъв е случаят с тая сепия?

— Оооо, само да знаехте за сепията! — възкликна Селяк.

— Да?

— Хич не ви трябва да знаете за сепията!

— Така ли?

— Вярвайте ми! Наистина ли я нямаше?

— Не е нещо, което може да остане незабелязано — отвърна Прелест Дивна.

— Пфу, ако имаме късмет поне това заклинание може вече да се е изхабило — Селяк сякаш се отпусна. — Нещата стават все по-зле. Миналата седмица всичко в картотеката ми се беше прегрупирало под буква У. Никой няма представа защо.

— А какво казвахте за черепите? — напомни му Прелест Дивна.

— Всички са фалшиви — отвърна Селяк.

— Моля, моля! — дочу се един сух треперлив глас от сенките в ъгъла.

— Освен Чарли, разбира се — бързо се поправи Селяк. — Чарли винаги си е бил тук!

— На мен се крепи целият тоя отдел — потвърди гласът с доловима нотка гордост.