Истински пари

— О, моля те — въздъхна тя. — Виж, ъмнианците са били първите създатели на големи, разбираш ли? В легендите на самите големи се разказва, че ъмнианците са ги изобретили. И това като нищо може да е самата истина. Някой жрец пече фигурки за жертвоприношения, произнася нужните думи, и ето че глината оживява. Това е било единственото изобретение в цялата им история. Просто не са се нуждаели от нищо повече. Големи построили градовете им, големи обработвали нивите им. Ъмнианците изобретили и колелото, но то служело само като детска играчка. Защото никой нямал нужда от колела. Ако се замислиш, и от оръжия не са се нуждаели — защо са ти оръжия щом стените на града ти се състоят от големи. Даже лопати не са им трябвали…

— Сега да не ми кажеш, че са имали великански големи-убийци?

— Такава мисъл би хрумнала само на човешко същество.

— Налага се — отвърна Влаго. — Ако на нас първи не ни хрумне идеята за великански големи-убийци, ще хрумне на някой друг.

— Е, няма признаци да са съществували такива големи — отвърна Прелест Дивна остро. — Ъмнианците дори не са обработвали желязо. Само бронз… и злато.

„Златото“ някак увисна във въздуха по начин, който изобщо не допадна на Влаго.

— Злато — повтори той.

— Ъмнианският е най-сложният език съществувал някога — побърза да обясни Прелест Дивна. — Никой от големите в Съюза не го говори достатъчно добре, за да сме сигурни…

— Злато — каза Влаго отново с оловен глас.

— Докато копаеха, големите се натъкнаха на подземни пещери и тогава ни хрумна една идея. Тунелът така или иначе вече беше почнал да се руши, така че те го затрупаха, а на джуджетата казахме, че се е срутил. Досега групата, която остана под земята, за да копае, трябва вече да е достигнала ъмнианските големи. Планът е да си прокопаят път до морското дъно и да се върнат под вода чак до града — обясни Прелест Дивна.

Влаго посочи към големската ръка в чантата й.

— Този поне не е бил направен от злато — отбеляза той с надежда.

— На половината път надолу намерихме доста останки от разрушени големи — въздъхна Прелест Дивна. — Останалите са потънали по-дълбоко… ъъъ, вероятно, понеже са по-тежки.

— Златото е два пъти по-тежко от олово — каза Влаго с мрачно предчувствие.

— Заровеният голем пееше на Ъмниански — каза Прелест Дивна. — Няма как да сме сигурни, че сме превели думите правилно, затова реших като начало да ги доведем в Анкх-Морпорк, където ще са в безопасност.

Влаго си пое въздух дълбоко.

— Знаеш ли колко неприятности можеш да си навлечеш, задето си нарушила договор, сключен с джуджета?

— О, я стига! Говориш сякаш ще се стигне до война.

— Не, смятам че ще се стигне до съд! А когато си имаш работа с джуджета, това е единственото нещо по-лошо от война. Нали каза, че според договора е трябвало да им предаде всички ценни метали, открити на тяхна територия!

— Да, ама това са големи. Те са живи.

— Ама, виж, ти си придобила…

— … може и да съм придобила…

— … добре де, може и да си придобила тонове злато от територията на джуджетата…

— … територия на Съюза на големите…

— И така да е, имали сте споразумение! Което ти си нарушила, когато си взела…

— … нищо не съм вземала. Те сами са си тръгнали — отвърна Прелест Дивна спокойно.

— Богове, само жена може да разсъждава така! Смяташ, че само защото имаш логично обяснение за действията си, юридическите проблеми просто ще се изпарят? И освен това, помисли за мен — разправям на всички, че доларът няма нужда да е кръгъл и лъскав, за да е истински долар, и почти съм успял да убедя хората, а ти ми казваш, че всеки момент в града може да влязат четири огромни, блестящи голема, пръскащи ослепителни усмивки навсякъде!

— Няма нужда от истерии — отбеляза Прелест Дивна.

— Напротив, има! Това от което категорично няма нужда, е да се запази спокойствие.

— Добре, но ти нали точно в такива ситуации се чувстваш истински жив? Умът ти работи най-добре, когато си под напрежение и винаги измисляш нещо, нали?

Какво може да се отговори на такава жена? Изправя се насреща като чук над наковалня и човек неизменно сам налита в нея.

За щастие.

Бяха стигнали до входа на университета. Над тях се извисяваше внушителната статуя на Алберто Малик, основателя. На главата му беше нахлупено цукало. Това беше създало известно неудобство на гълъба, който по традиция, наследена от поколения гълъби преди него, си прекарваше времето предимно кацнал на главата на Алберто и сега носеше на собствената си глава миниатюрно копие на същия санитарен уред.

Трябва да е Дрипавата седмица, съобрази Влаго. Студенти, какво да ги правиш? Дали ти харесват или не, не е позволено да ги налагаш с лопата.

— Добре, виж, да забравим за момент големите и да вечеряме заедно довечера. Само двамата в моя нов апартамент. Еймсбъри ще е на седмото небе. Не му се случва често да готви за хора и това ще го зарадва. Сигурен съм, че ще ти приготви каквото му поискаш.

Прелест Дивна го погледна дяволито.

— Помислих си, че ще предложиш нещо такова, затова вече му поръчах агнешка главичка. Той беше във възторг.