Истински пари

Влаго огледа небето. Сред облачните талази се забелязваше златисто петно, подобно на оголен жълтък на яйце. Какво беше намислил пък сега?

— Да, съвсем скоро — повтори Ветинари.

Секретарят му подаде малка кутийка.

— Това е кутийката на вашия пръстен с монограм — забеляза Влаго.

— Отлично, г-н Мустак, наблюдателен сте, както винаги! Моля, вземете го.

Влаго взе пръстена предпазливо. Беше черен и на пипане беше странно органичен. Буквата В изглежда се взираше в него.

— Намирате ли нещо необичайно в него? — попита Ветинари, като го наблюдаваше напрегнато.

— Топъл е — отвърна Влаго.

— Да, така е действително. Това е защото е направен от тъмнит. Счита се, че това е метал, но аз съм дълбоко убеден, че става въпрос за сплав, при това постигната по магически път. Джуджетата понякога попадат на залежи в областта Локо. Тъмнитът е изключително скъп. Някой ден ще напиша монография, относно забележителната му история, но засега ще отбележа само, че той обикновено привлича интереса на онези, които са склонни да водят по-сенчест живот и които приемат, че живот без непосредствена опасност, просто не си струва да се живее. Разбирате ли, тъмнитът може да причини смърт. Под директна слънчева светлина той достига за секунди температура, която може да стопи желязо. Никой не е наясно на какво се дължи това свойство.

Влаго вдигна поглед към облачното небе. Слънчевото сияние, напомнящо твърдо сварен жълтък, се скри в по-плътен слой мъгла. Пръстенът се охлади в ръката на Влаго.

— От време на време тъмнитът се връща на мода сред младите убийци и те масово решават да се сдобият с пръстени от тъмнит. Традиционно, през деня те носят украсена черна ръкавица над пръстена. Всичко се свежда до желанието да се живее рисковано, г-н Мустак, до усещането да разнасяш смъртта си в джоба. Кълна се, има хора, които биха дръпнали тигъра за опашката за подобно усещане. Разбира се, хората които се интересуват по-скоро от елегантния външен вид, отколкото от смъртната опасност, носят само ръкавицата, без реално да имат пръстен под нея. Та ето какво ме смущава — преди две седмици единственият човек, който поддържа наличност от тъмнит в града и знае как да го обработва, беше убит късно през нощта. Убиецът е заличил следите си, като е хвърлил ментова бомбичка след себе си. Кой според вас е извършителят?

Няма да гледам нагоре, повтаряше си Влаго. Това е игра. Той иска да ме поизпоти.

— Какво е взел извършителят от местопрестъплението? — попита той.

— Стражата не може да каже, понеже нали разбирате, ако нещо е било взето, то де факто, вече не е било там.

— Добре, тогава какво не е било взето? — попита Влаго и си помисли: той също не гледа нагоре…

— Известно количество скъпоценни камъни и тъмнит бяха открити непокътнати в сейфа — отвърна Ветинари. — Но вие не попитахте как е бил убит.

— Как е бил…

— Стрела от арбалет в главата, докато е седял на бюрото си. Вълнуващо, не намирате ли, г-н Мустак?

— Наемен убиец, може би — предположи Влаго отчаяно. — Било е планирано. Мъжът е имал дългове. Или е търгувал с крадени вещи е се е опитал да измами някого. Няма достатъчно информация.

— Информацията никога не стига — отбеляза Ветинари. — Например, моята шапка се връща от почистване леко променена, а младежът, който работи в шапкарския магазин загива в пиянско сбиване. Бивш градинар се промъква тук посред нощ и настоява да купи чифт от най-износените ботуши на Дръмнот. Защо? Може би никога няма да научим. Защо миналия месец мой портрет беше откраднат от Кралската галерия на изкуствата? Кой би спечелил от това?

— Ъм, а защо не са взели тъмнита от сейфа?

— Добър въпрос. Ключът е бил в джоба на мъртвеца. Така че, какъв е бил мотивът за убийството му?

— Няма достатъчно информация! Отмъщение? За да му затворят устата? Може би е направил нещо, което не е трябвало да прави? Може ли да се изработи кинжал от тъмнит?

— Топло, топло, ето че се приближавате към истината, г-н Мустак. Не говоря за идеята ви за кинжал — известно е, че предмети, изработени от тъмнит, по-големи пръстен, са склонни да се взривяват внезапно. Но е вярно, че майсторът е бил доста алчен човек.

— Спорили са за нещо? — продължи Влаго.

Да, усещам го топлото, благодаря! И за какво са тия щипци, моля, моля? Да вдигнете проклетото нещо, след като тупне долу през дупката, дето ще прогори в ръката ми?

Светлината се усилваше. Влаго вече забелязваше сенки по стената и усети, че по гърба му се стича пот…

— Интересна мисъл. Моля, оставете пръстена обратно — каза Ветинари и протегна кутийката напред.

Ха! Значи все пак само ме е разигравал, за да ме сплаши, помисли си Влаго докато натикваше проклетия пръстен в кутийката. Никога досега не съм чувал за тъмнит! Трябва да си го е съчинил…

Той усети топлината и видя яркия блясък, когато пръстенът се нажежи до бяло, миг преди Ветинари да щракне капачето. Светлината остави голям пурпурен кръг пред заслепените му очи.

— Забележително, нали? — коментира Ветинари. — Между другото, не виждам защо беше нужно да го държите толкова дълго. Аз не съм чудовище, все пак!