Истински пари

Когато видя Влаго, той изпусна четката си, грабна някаква тубичка от плота, вдигна я до устата си и явно се приготви да я изгълта.

— Не ме принуждавайте да го направя! Не се шегувам, ще я използвам! — извика той треперливо и цялото му тяло се разтресе.

— Това някаква паста за зъби ли е? — попита Влаго. Той подуши застоялия въздух в ателието и отбеляза: — Определено ще ти дойде добре.

— Това е Супер жълто, най отровната боя на света! Не ме доближавайте или ще бъдете отговорен за моята ужасна смърт — извика фалшификаторът. — Ъм, добре де, най-отровно вероятно е Ахатовото бяло, но наскоро го свърших, което е крайно неприятно.

Бухльо усети, че се отклонява от същността и побърза отново да повиши глас.

— Но и тази също е доста отровна!

Един талантлив аматьор успява да събере доста информация от различни области, а Влаго винаги беше намирал отровите любопитни.

— Боя на основата на арсеник, значи? — попита той.

Всички знаеха колко е отровно Ахатовото бяло. Влаго не беше чувал за Супер жълто, но арсеникът се срещаше в доста богата цветова гама. Най-добре човек да не си облизва четката.

— Наистина ужасна смърт — продължи той. — Кажи-речи се втечняваш за няколко дни.

— Няма да се върна обратно! Няма да се върна обратно! — изписка Бухльо.

— Някога хората са използвали арсеник, за да си избелват кожата — каза Влаго и пристъпи малко по-напред.

— Назад! Ще я използвам! Кълна се, ще я използвам!

— Откъдето идва изразът „убийствено красив“ — довърши си мисълта Влаго и отново скъси разстоянието.

Той посегна към Бухльо, който си натика тубата в устата. Влаго я дръпна от потните ръце на фалшификатора и я разгледа.

— Точно, както си помислих — каза той и прибра тубата в джоба си. — Забравил си да свалиш капачката. Типична аматьорска грешка!

Бухльо се поколеба за момент.

— Да не би да има хора, които се самоубиват професионално?

— Виж, г-н Дженкинс, дошъл съм, да… — започна Влаго.

— Няма да се върна в затвора! Няма да стъпя повече там! — отсече дребният човечец, като в същото време отстъпваше назад.

— Чудесно, това мен ме устройва идеално. Имам едно предложение…

— Те ме наблюдават, да знаете — уведоми го Бухльо. — През цялото време.

Така. Това беше известно подобрение в сравнение със самоубийство чрез боя, но не кой знае колко.

— Ъм… имаш предвид в затвора? — попита Влаго, за да е сигурен, че е разбрал добре.

— Навсякъде ме наблюдават! Дори в момента има един зад вас!

Влаго си заповяда да не поглежда зад гърба си, защото това би означавало, че лудостта е заразна. Макар че при такава висока концентрация на лудост в стаята, нищо чудно да прихване нещо.

— Това наистина е много лошо, Бухльо. Ето защо… — той се поколеба, но после си помисли: какво пък, при мен се получи. — Ето защо искам да ти разкажа за ангелите — довърши той.

Говореше се, че откак в града живеят Игори, гръмотевичните бури са зачестили. Тази конкретна буря си беше изчерпала гръмотевиците, но дъждът продължаваше да вали, сякаш няма никаква бърза работа.

Водни струи се въртяха около ботушите на Влаго, докато той стоеше пред дискретната задна врата на банката и се опитваше да си припомни Почукването на бръснар-хирурга.

О, да. Беше едно от класическите и звучеше като: рам-ТАМ ТАМ-там-там рам там-там-ТАМ-там-там!

Или иначе казано: Бръснач, ножица и бърза ампутация!

Вратата се отвори незабавно.

— Моля, да ме ижвините, жадето вратата не шкърца, шър, но прошто не мога да накарам пантите да…

— Я ми помогни, ако обичаш — прекъсна го Влаго, приведен под теглото на две масивни кутии. — Това е г-н Дженкинс. Ще се намери ли легло за него тук долу? И дали може малко да промениш външния му вид?

— Вероятно повече, отколкото можете да ши предштавите, шър — потвърди Игор щастливо.

— Имах предвид да го обръснеш и подстрижеш. Ще можеш ли?

Игор стрелна Влаго с поглед, изпълнен с болка.

— Вярно е, че хиружите понякога влижат в ролята на бръшнари…

— Я по-добре не му пипай гърлото — размисли Влаго.

— В такъв шлучай, да, ще мога да го подштрижа, шър — въздъхна Игор.

— Когато бях на десет ми извадиха сливиците — съобщи Бухльо.

— Ишкате ли нови? — попита Игор със зле прикрита надежда.

— Светлината тук е великолепна! — възкликна Бухльо, като пренебрегна предложението. — Почти като дневна.

— Чудесно — одобри Влаго. — А сега е време да поспиш, Бухльо. Не забравяй какво ти казах. Утре сутрин ти ще нарисуваш първата редовна еднодоларова банкнота, ясно?

Бухльо кимна, но умът му вече беше другаде.

— Нали ме разбираш? — провери Влаго. — Банкнота, толкова сложна, че никой друг да не може да я повтори. Нали ти показах моите опити? Знам че ти ще се справиш много по-добре.

Той погледна притеснено дребния човечец. Беше убеден, че Бухльо не е луд. Той просто смяташе, че светът като цяло е нещо, което се случва на другите хора.

Бухльо спря, както разопаковаше кутиите си.

— Ъм… ама аз не мога да си измислям нещата — каза той.

— Как така? — не разбра Влаго.

— Ами така, не мога да си измислям какво да рисувам — отвърна Бухльо, като се взираше в една четка, сякаш я чакаше да подсвирне или нещо.

— Но ти си фалшификатор. Твоите марки са по-добри от нашите!