Истински пари

— Така е. Споменах го само защото не ти върши никаква работа, освен ако не знаеш къде точно е гробът, по кое време ходи там Ветинари и в кой ден. Нищо чудно, сладка Пучи, това което ти наричаш мания, всъщност да се окаже много полезно начинание. Аз наблюдавам, изучавам и се информирам. И вярвам, че Влаго фон Мустак и Ветинари споделят някаква опасна тайна, която би могла дори…

— Значи реши да предложиш на Мустак подкуп? — едно нещо можеше да се каже за Пучи, човек можеше да й довери каквото си иска, защото тя никога не си правеше труда да слуша. Вместо това си използваше времето да мисли, какво ще каже след това.

— Неприлично малък подкуп. И в същото време го заплаших. Така сега той си мисли, че знае всичко за мен — обясни Козмо без дори да се опитва да скрие усещането си за превъзходство. — А аз пък не знам нищо за него, което е дори по-вълнуващо. Как така се е появил отникъде и веднага се е сдобил с един от най-престижните постове…

— Какво, по дяволите, е това? — прекъсна го Пучи, чието неограничено любопитство беше постоянно спъвано от съвсем ограничената способност да се концентрира. В случая тя сочеше към макета, поставен пред прозореца.

— Това ли? О…

— Прилича на декоративна саксия. Да не е куклено градче? За какво ти е? Казвай веднага!

Козмо въздъхна. Не че ненавиждаше сестра си — т.е. не повече от обичайното чувство на неприязън, което всички Охол изпитваха към роднините си. Но беше трудно да харесваш този груб, носов, постоянно раздразнен глас, който обявяваше на света, че всичко, което Пучи не разбере незабавно — а това включваше почти всичко, с което тя се сблъскваше — за нея е лична обида.

— Това е оразмерен модел на града, наподобяващ гледката, разкриваща се от Продълговатия офис на Ветинари — обясни той. — Помага ми да мисля.

— Това е съвсем откачено. Какъв тип кучешка бисквитка? — отвърна Пучи.

Информацията също преминаваше през съзнанието на Пучи с различна скорост. Вероятно й пречеше всичката тази коса, помисли си Козмо.

— „Вкусотийките на Тракълмънт“ — отвърна той. — С форма на кокал в пет различни цвята. Но той никога не оставя на гроба жълта бисквитка, защото Рошльо никак не обичал жълтите.

— Говори се, че Ветинари е вампир — заяви Пучи, прескачайки от тема в тема.

— Ти вярваш ли? — попита Козмо.

— Понеже е висок, слаб и носи черно? Мисля, че това не е достатъчно доказателство!

— Но също е потаен и пресметлив — отвърна Козмо.

— Какво, ти да не би да вярваш?

— Не, но и да беше, нямаше да има особено значение. Но пък има други хора с по-… опасни тайни. Опасни за самите тях имам предвид.

— Г-н Мустак?

— Той би могъл да е сред тях, да.

Очите на Пучи светнаха.

— Ти знаеш нещо, нали?

— Не точно, но мисля, че знам къде да търся, за да науча нещо.

— Къде?

— Много ли държиш да знаеш?

— Естествено!

— Е, аз пък изобщо не възнамерявам да ти кажа — усмихна й се Козмо. — Не ми позволявай да те задържам — добави той, но Пучи вече беше изфучала от стаята.

Не ми позволявайте да ви задържам. Каква изключителна фраза беше сътворил Ветинари. Очебийно двойният смисъл пораждаше усещане за смут дори у най-невинните души. Този мъж беше открил методи за безкръвно владичество, по-страховити и от колело на мъченията.

Какъв гений! И ако не броим една непослушна вежда, Козмо Охол следваше неговия пример съвсем точно.

Трябваше само да намери начин да се възползва от недостатъците на една жестока личност. Тайнственият г-н Мустак държеше ключа към Ветинари, а ключът към Мустак…

Беше време да си поговори с г-н Непреклон.

Глава 5

Трескаво пазаруване — Защо не се препоръчва да ви масажира голем — Пари на вятъра — Особености на доверието — Г-н Непреклон приема посетител — Част от семейството

Къде е най-добре да се изпробва една печеливша идея? Със сигурност не в банка. Тя трябва да се изпробва някъде, където хората обръщат много сериозно внимание на парите и са заети с трескави финансови операции, съпроводени с постоянен риск, при което и най-малкото колебание може да доведе до триумфална печалба или позорна загуба. Това място е известно по принцип като Широкия бял свят, част от който е например Десета Яйчна улица.

Магазинът за изумителни сувенири и закачки на улица Десета Яйчна, собственик Дж. Пруст, беше същински рай за хората, споделящи убеждението, че пърдящият прах е ненадминато хумористично изобретение, което впрочем не е съвсем лъжа. Магазинчето беше привлякло вниманието на Влаго като източник на маскировки и друг полезен реквизит.