Истински пари

Всички знаеха, че тук няма нищо ценно за копаене. Имаше само гола тиня и пясък. Нямаше и източник на прясна вода. Растенията, които успяваха да се задържат наоколо, складираха дъжда, паднал през зимата в набъбнали кухи корени или оцеляваха с помощта на влагата в повяващия морски бриз. Тук нямаше абсолютно нищо вълнуващо и всеки следващ предмет, изваден от калния тунел го потвърждаваше. Имаше останки от стари кораби и понякога от стари моряци. Имаше няколко монети — една сребърна и една златна, към които джуджетата проявиха достатъчно интерес, за да ги конфискуват. Имаше натрошени глинени съдове и части от статуи, които изглеждаха озадачаващи; имаше също част от железен казан и котва с останали няколко брънки от веригата.

На джуджетата им ставаше пределно ясно, докато губеха времето си, приседнали на сянка, че нищо не би могло да достигне това място, по друг начин, освен с кораб. Но трябваше да помнят, че когато става въпрос за злато и търговия, никога не можеш да имаш доверие на някой, чийто поглед шари свободно над шлема ти.

И тези проклети големи. Джуджетата мразеха големите, защото при цялото си огромно тегло те се движеха безшумно и приличаха на тролове. Те постоянно някъде се губеха, връщаха се, повлекли дървени трупи кой знае от къде и поемаха с тях надолу в мрака на изкопа…

А после един ден всички големи се измъкнаха от тунела на куп, последва продължителна дискусия и димящата жена тръгна към джуджетата. Те я наблюдаваха нервно, както войници наблюдават приближаващ самоуверен цивилен, когото знаят, че не им е позволено да убият.

На развален джуджешки тя им обясни, че тунелът се е срутил, така че сега те всички ще си ходят. Всички находки, които бяха изкопали тя подаряваше на Краля. И после си тръгна, като взе проклетите големи със себе си.7

Това се беше случило миналата седмица. За една седмица тунелът напълно се беше сринал и вятърът беше затрупал всичко с пясък.

Парите сами се грижеха за себе си. Те оцеляваха през вековете, затрупани под камари бумаги, скрити зад адвокати, обгрижвани, инвестирани, разделяни, събирани, изпирани, изсушавани, изглаждани и излъсквани, предпазвани от вреди и данъци, но най вече от самите членове на семейство Охол.

Членовете на семейството добре познаваха своите наследници — все пак, сами си ги бяха отгледали — и точно затова осигуряваха на парите си телохранители и довереници, управители и наследяване под условие, за да е сигурно, че всяка следващо поколение ще успее да изсмуче само определено количество средства, не повече от нужното да поддържат начина на живот, обичаен за семейството плюс още нещичко, колкото да могат да се отдадат на старата семейна традиция да се боричкат помежду си, за това кой ще докопа повече, точно така, пари.

Сега те пристигаха, придружени от легион адвокати — по един за всеки клон на семейството, а често и за отделна личност. Всички много внимаваха кого благоволяват да забележат, за да не би напълно непростимо да се усмихнат на някого, когото в момента съдят. Беше всеизвестно, че членовете на семейство Охол се погаждат като торба котки. Козмо ги беше наблюдавал на погребението. През цялото време се бяха оглеждали един друг, точно като котки, в напрегнато очакване да видят кой ще нападне първи. Но дори и така събитието щеше да е относително тържествено, ако онзи малоумен племенник, когото старата чанта беше пуснала да се разполага мазето, не се беше появил в мърлява бяла манта и жълта качулка от дъждобран и не беше циврил през цялото време. Беше развалил настроението на всички.

Но сега погребението беше приключило и семейство Охол се зае да прави същото, което правеха винаги след погребение — да обсъдят Парите.

Беше немислимо всички роднини да бъдат настанени около една обща маса. Козмо беше предвидил малки масички, организирани съобразно това, което му беше известно за актуалното състояние на бойното поле — кой с кого се е съюзил, кои фракции са повели малки братски конфликти. Въпреки това последваха множество размествания, сдърпвания и заплахи от правен характер преди всички да се настанят и утихнат. Застанали в редица зад тях, адвокатите зорко следяха ситуацията, за което таксуваха клиентите си по долар на всеки четири секунди.

Изглежда цялото семейство на Ветинари се изчерпваше с някаква леля, помисли си Козмо замечтано. На тоя човек му вървеше във всичко. Когато Козмо станеше Ветинари, щеше да има семейна чистка.

— Дами и господа — започна той, когато съскането и подмятането на обиди поутихна. — Изключително се радвам да видя толкова много родственици днес…

— Лъжец!

— Особено теб, Пучи — Козмо се усмихна на сестра си.

Ветинари нямаше и сестра като Пучи. Никой нямаше такава сестра, Козмо беше готов да се обзаложи. Тя беше адско изчадие в бегъл човешки облик.

— Да знаеш, че веждата ти още не е съвсем наред — уведоми го Пучи.