Истински пари

Тя се беше разположила на отделна маса, имаше глас като трион, задрал о пирон, с деликатни нотки на сирена за мъгла и минаваше за „светска красавица“, което само по себе си свидетелстваше колко ужасно богати бяха семейство Охол. Всъщност ако я разполовяха, от Пучи можеха да се получат две светски красавици, макар че едва ли щяха да са особено красиви след подобна манипулация. Вярно, говореше се, че мъжете, които е отблъснала, се хвърляли от мостове в отчаянието си, но в интерес на истината източник на тази информация беше самата Пучи и никой друг не я беше потвърдил.

— Както вероятно всички знаете… — опита се да продължи Козмо.

— Заради пълната некадърност на твоята страна на семейството изгубихме банката!

Забележката беше подхвърлена от някого в ъгъла, но тя предизвика засилваща се вълна подобни възклицания.

— Тук всички сме част от едно и също семейство, Жозефин — отвърна Козмо остро. — Някои дори сме родени с името Охол.

Думите му нямаха желания ефект. Козмо беше убеден, че в устата на Ветинари те биха постигнали целта си. Изречени от него обаче те само разстроиха хората и възраженията се засилиха.

— Да, но някои го заслужаваме повече от други! — сопна му се в отговор Жозефин.

Тя носеше смарагдово колие, което хвърляше зелени отблясъци по лицето й. Козмо беше впечатлен.

Винаги когато беше възможно, членовете на семейството се женеха за далечни братовчеди, но всяко поколение имаше неколцина, които се престрашаваха да потърсят извън личното си родословие, за да избегнат ситуации от типа на „роден с три палеца“ и подобни. Жените си намираха добре изглеждащи съпрузи, които кротко изпълняваха, каквото им се каже, а мъжете се сдобиваха със съпруги, които изумително бързо и точно възприемаха сприхавия нрав и раздразнителността на обръсната маймуна, така типични за всеки истински Охол.

Жозефин си седна, излъчваща злобно задоволство от предизвикания ропот. Почти веднага след това тя отново скочи на крака и допълни:

— И как изобщо смяташ да се справиш с тази непростима ситуация? Вашият клон на семейството е причина нашата банка да е в ръцете на някакъв шарлатанин! Отново!

Пучи се извъртя с все стола.

— Как смееш да говориш така за татко!

— И как смееше да говориш така за Г-н Каприз! — добави Козмо.

Да, ако го беше казал Ветинари, щеше да звучи смешно. Щеше да засрами Жозефин и да повдигне чувствително акциите на Козмо. На Ветинари, който беше овладяла повдигането на веждите си до пълно визуално съвършенство, тази шега щеше да му се получи.

— Моля, какво? За какво говориш? — възрази Жозефин. — Не бъди глупак, момче! Говоря за тоя тип Мустак! Та той е пощальон, моля ви се! Защо още не си му предложил пари?

— Опитах — каза Козмо и добави наум: Ще го запомня това „момче“, дърта проклетница с лице като суроватка. Когато стана майстор на веждата, ще видиш ти!

— И?

— Мисля, че той не се интересува от пари?

— Глупости!

— Ами онова малко кученце? — попита старчески глас. — Какво ще се случи, ако предаде богу дух, горкичкото?

— Тогава банката става отново наша, лельо Дели — отвърна Козмо на една дребна старица, облечена в черна дантела и прилежно заета с някакво ръкоделие.

— Без значение как ще умре малкото кученце? — продължи лейди Деликатна Охол, без да откъсва поглед от плетивото си. — По мое мнение отровите винаги вършат работа.

Зад леля Дели адвокатът й се изправи на крака със замах и оповести:

— Клиентката ми желае да уточни, че тя говори по принцип, за принципното присъствие на вредни вещества в околната среда и думите й по никакъв начин не означават, нито трябва да се тълкуват като подтикване към някакви незаконни действия.

Адвокатът си седна, след като беше заслужил хонорара си.8

— За съжаление стражата ще ни увисне на врата веднага като евтина ризница — отбеляза Козмо.

— Стражници, в нашата банка? Просто ги изхвърлете навън!

— Времената са различни, лельо. Вече не можем да правим така.

— Когато пра-дядо ти бутна брат си от балкона, стражниците се погрижиха тялото да изчезне срещу пет шилинга и халба бира!

— Да, лельо. Но сега лорд Ветинари е патриций.

— И той позволява стражници да си врат носа в банката ни?

— Несъмнено, лельо.

— Значи не е никакъв джентълмен — заключи лелята печално.

— Той допуска в стражата вампири и върколаци — обади се госпожица Тарантела Охол. — Отвратително е как им позволяват да ходят по улиците като истински хора.

… в паметта на Козмо нещо рязко изщрака.

„Той изглежда като съвсем истински човек“, спомни си Козмо гласа на баща си.

— Това е твой проблем, Козмо Охол — обади се пак Жозефин, за да насочи общото недоволство отново към Козмо. — Заради твоя проклет баща…

— Млъкни — каза й Козмо кротко. — Затваряй си устата. И между другото тези смарагди изобщо не ти отиват.

Това беше необичайно. Хората в семейство Охол може да заговорничеха, да се обиждаха и очерняха един друг, но винаги се съобразяваха с добрите обноски.

В главата на Козмо се разнесе ново изщракване и той пак чу гласа на баща си: