Истински пари

В далечината отекна гръмотевица и следобедното слънце беше заплашено от синкаво черни облаци. От равнините се задаваше една от онези бури, които продължават цяла нощ. Според Таймс, напоследък в дъждовните нощи се извършваха повече престъпления. Изглежда престъпниците ги предпочитаха заради върколака в стражата — дъждът му пречеше да надуши следите на извършителите.

Малко по-късно Пеги му донесе омлет, в който изобщо не се споменаваше за „чесън“. А още малко по-късно Гладис пристигна с гардероба му. Целият, включително вратата, понесен в едната й ръка. Той се блъскаше в стените и тавана, докато тя изтрополи по мокета и го пусна в средата на голямата спалня.

Влаго понечи да влезе в стаята след нея, но тя вдигна грамадните си длани ужасена.

— Не, Сър! Нека Първо Аз Да Изляза!

Гладис мина тежко покрай него и излезе в коридора.

— Това Можеше Да Е Истинска Катастрофа — отбеляза тя.

Влаго изчака да види дали тя ще добави нещо и накрая попита:

— И защо така?

— Един Мъж И Една Млада Дама Не Могат Да Бъдат В Една Спалня Едновременно — заяви големът с непоклатимо убеждение.

— Ъм, Гладис, ти на колко си години? — попита Влаго внимателно.

— Хиляда Петдесет И Четири, Г-н Мустак.

— Ъм, така. И си направена от пръст. Искам да кажа, нали, всички сме пръст, така да се каже, но ти, като голем, си, ъъ… преобладаващо направена от пръст.

— Да, Г-н Мустак, Но Не Съм Омъжена.

Влаго простена.

— Гладис, какво са ти дали касиерките да четеш този път? — попита той.

— Благоразумните Съвети На Лейди Диърдри Трезве Към Младите Дами — каза Гладис. — Изключително Интересно Четиво. Описва Кое Как Е Редно Да Се Прави.

Тя измъкна тънка книжка от огромния джоб на роклята си. Изглеждаше противно пъстра. Влаго въздъхна. Беше от онзи тип книги за етикета, които изброяваха Десетте неща, които не трябва да правите със слънчобрана си.

— Разбирам — каза той.

Не беше сигурен как да й обясни. Дори по-лошо, не беше сигурен какво има да обяснява. Големите си бяха… големи. Масивни глинени туловища, съдържащи искрата на живота. Дрехи? За какво са им? Дори мъжките големи в пощата минаваха само със слой боя синьо и златно, за да изглеждат по-представителни… Я чакай, ето че и него го прихващаха! Няма такова нещо като мъжки големи! Големите са си просто големи и това им е било напълно достатъчно хиляди години наред! А сега се бяха озовали в модерния Анкх-Морпорк, където всякакви хора, раси и идеи бяха хвърлени в един общ казан и получената каша беше невъобразима.

Без да каже нито дума повече Гладис прекоси коридора, обърна се и застина до стената. Блясъкът в очите й леко помръкна и това беше то — тя беше решила да остане.

Г-н Каприз хъркаше в своя панер на бюрото.

Влаго се загледа в откъснатата половина, която му беше дал Козмо.

Безлюден остров. Безлюден остров. Знам че мисля най-добре, когато съм под напрежение, но какво все пак исках да кажа?

На безлюден остров златото е безполезно. Храната върши много по-добра работа, когато си лишен от злато, отколкото златото, когато си лишен от храна. Ако трябва да сме честни, златото е безполезно дори и в златна мина. Единствената приложима валута в златната мина са кирките.

Хмм. Влаго разглеждаше откъснатия запис. Какво можеше да придаде на едно листче стойност десет хиляди долара? Подписът и печатът на Козмо, ето какво. Всеки знаеше, че той има толкова пари. Беше направен от пари, проклетникът му.

Банките си служеха с такива записи постоянно. Влаго беше убеден, че всяка банка в Равнините би му изплатила сумата, след като си приспадне комисионната, разбира се, понеже всички знаеха, че банките обират каймака. И въпреки това беше по-удобно, отколкото да се разнасят тежки торби с монети. Естествено, получателят също трябва да се подпише, за да са сигурни нещата. Така де, ако след „изплатете…“ не пише ничие име, всеки може да получи парите.

Безлюден остров, безлюден остров… На безлюден остров торба зеленчуци струва повече от злато, в града златото е по-ценно от торба зеленчуци.

Това е нещо като уравнение, нали така? Тогава от къде идва стойността?

Той се вторачи пред себе си.

От самия град. Градът определя: „В замяна на такова количество злато, може да получите ето тези неща“. Градът е магьосник, вършещ работа, обратна на задачата на алхимиците. Той превръща безполезното злато във… всичко. Колко струва целият Анкх-Морпорк? Ако съберем всяко нещо в града — сградите, улиците, хората, уменията, изкуството в галериите, гилдиите, законите, библиотеките… Милиарди? Не. Никакви пари не биха стигнали.

Градът беше едно огромно златно кюлче. Какво е нужно, за да е валидна една валута? Нужен е градът. Градът определя, че стойността на един долар е тъкмо един долар.

Това беше истински вълшебен блян, а Влаго умееше да пробутва блянове като никой друг. И ако успееш да увлечеш достатъчно хора в един такъв сън посред бял ден, на никого няма да му хрумне да се събуди.

В малка поставка на бюрото му имаше мастилен тампон и гумени печати с герба на града и клеймото на банката. Но в очите на Влаго тези прости предмети се оказаха обвити в златно сияние. Дори те имаха стойност.