Истински пари

Не, ако сега побегнеше, нещата щяха да станат много сложни и неприятни. Трябваше някак да се измъкне от ситуацията тук на място. Все пак, реално погледнато, той наистина нямаше какво да крие. Просто писмото беше нарушило самообладанието му, нищо повече.

Когато Станли се върна с посетителите, Влаго седеше на бюрото си и изглеждаше потънал в работа. Станли въведе г-н Въртел, най-именитият, а със своите 351 години вероятно и най-възрастният адвокат в града. Той беше придружен от сержант Ангуа и ефрейтор Нобс, за когото се говореше, че е прословутият върколак, на служба в стражата. Ефрейторът мъкнеше голяма плетена кошница, а сержантът държеше писукащ гумен кучешки кокал и от време на време разсеяно го стискаше, докато той изписука. Ситуацията не изглеждаше толкова зле, но затова пък беше доста странна.

Разменените любезности звучаха някак неловко в близост до Ноби Нобс и адвоката, от когото се носеше миризма на балсамираща течност. След като приключиха общите приказки, г-н Въртел каза:

— Г-н Мустак, вчера вие сте посетил г-жа Охол.

— Да. Докато беше, ъъ, жива — отвърна Влаго, а наум прокле и себе си и незнайния автор на заплашителната бележка. Усещаше, че се държи неадекватно.

— Не сме тук, за да разследваме убийство, сър — обясни сержантът спокойно.

— Сигурна ли сте? При дадените обстоятелства…

— Погрижили сме се да бъдем сигурни — прекъсна го сержантът. — Именно при дадените обстоятелства!

— Значи тогава не подозирате семейството?

— Не, сър. Нито пък вас.

— Мен? — Влаго демонстративно остана със зяпнала уста при това предположение.

— Знаеше се, че г-жа Охол е доста болна — каза адвокатът. — Вие изглежда изключително сте й допаднал, г-н Мустак. Ето защо тя ви е завещала своето малко кученце, Г-н Каприз.

— А също и торба играчки, одеалца, карирани палтенца, малки боти, осем каишки, включително една инкрустирана с диаманти и, о, ъм, още доста неща — допълни сержант Ангуа. Тя отново стисна писукащия кокал.

Влаго рязко затвори уста.

— Кучето — каза той с глух глас. — Само кучето? И играчките му?

— Нещо повече ли очаквахте? — попита Ангуа.

— Изобщо нищо не съм очаквал! — възкликна Влаго и погледна кошницата. От нея се носеше подозрителна тишина.

— Дадох му едно от малките му сини хапченца — обясни Ноби услужливо. — Те явно го укротяват за известно време. Обаче не действат на хора. Имат вкус на анасон.

— Всичко това е малко… странно, не мислите ли? Защо е нужното присъствието на стражата? Заради диамантената каишка? И освен това завещанието не се ли чете едва след погребението…

Г-н Въртел се прокашля. От устата му излетя молец.

— По принцип е така. Но понеже съм запознат със съдържанието на въпросното завещание, реших, че ще е най-разумно да избързам и да се погрижа за най-…

Последва дълга пауза. За едно зомби целият живот е постоянна пауза, но в случая той явно търсеше точната дума.

— … проблемните точки незабавно.

— Е, да, предполагам, че кученцето има нужда от храна — съгласи се Влаго. — Но не съм предполагал, че…

— Проблемът, ако можем така да го наречем, са неговите документи — каза г-н Въртел.

— Проблеми с родословието? — поинтересува се Влаго.

— Не става въпрос за родословието му — каза адвокатът и отвори куфарчето си. — Може би ви е известно, че покойният сър Джошуа беше завещал на Г-н Каприз един процент от акциите на банката?

Влаго усети, че го обгръща студеният, черен вихър на прозрението.

— Да — потвърди той. — Известно ми е.

— Покойната г-жа Охол от своя страна, му завеща още петдесет процента. Това, според традицията на тази банка, означава, че кучето е новият й председател, г-н Мустак. А вие сте собственик на кучето.

— Един момент, едно животно не може да притежава…

— О, напротив, г-н Мустак, напълно е възможно! — увери го Въртел с дълбоко юридическо самодоволство. — Известни са множество прецеденти. Имало е случай магаре да бъде ръкоположено, а също костенурка да бъде назначена за съдия. Явно това се случва по-рядко в по-трудоемките занаяти. Например, не ми е известно някой кон да е работил като дърводелец. Но куче председател на съвет на директорите е доста разпространена практика.

— Но защо й е да прави такова нещо! Та тя ме познаваше съвсем бегло! — вътрешният му глас обаче възрази: О, познаваше те и още как! Стана й съвсем ясен още щом те видя!

— Завещанието ми беше продиктувано снощи, г-н Мустак. Присъстваха двама свидетели, а също лекарят на г-жа Охол, който потвърди, че умът й е съвсем бистър, ако и здравословното й състояние да не беше добро — Въртел се изправи. — Накратко, завещанието е съвсем валидно. Никъде не е казано, че трябва да бъде смислено.

— Но как може едно куче да води заседания? То обикновено се води само по носа си!

— Предполагам, че се очаква да ги води чрез вас — обясни адвокатът.

Сержант Ангуа отново стисна пищялката.

— А какво ще се случи, ако той умре — попита Влаго.

— О, да, благодаря, че ми напомнихте — г-н Въртел извади някакъв документ от куфарчето си. — Да, ето тук: в такъв случай акциите на кучето ще бъдат разпределени между останалите членове на семейството.