Истински пари

— Освен това, мога да се въртя с две различни скорости, благодарение на това гениално…

— Да, виждам, че почти нищо не ви убягва — съгласи се Влаго, докато г-ца Драперия си сядаше на мястото. — Но не ми се иска да ви отвличам от работата ви.

Непреклон погледна препълнения входящ панер и сви рамене.

— Тази купчинка? Тя изобщо няма да ме затрудни — каза той, а после дръпна спирачката на подиума и се изправи. — За мен е много важно да разберете какво всъщност правим тук, защото сега ще се наложи да ви заведа при Хюбърт — при това той леко се изкашля.

— Т.е. да разбирам, че Хюбърт не се вписва в това, което обичайно правите тук? — Влаго се обърна и тръгна към външния коридор.

— О, убеден съм, че той е ръководен от добри намерения — каза Непреклон и остави думите си да увиснат така като примка.

В главната зала на банката цареше тържествена тишина. По гишетата се виждаха няколко души, една възрастна дама наблюдаваше кученцето си, докато то пиеше вода от месинговата купа до вратата и всички разменени думи биваха изречени с приглушен глас. Влаго нямаше нищо против парите, те бяха едно от любимите му неща на света, но не разбираше защо за пари трябва да се говори тихо, сякаш са някакъв звяр, който може да се събуди. Ако тук вътре се долавяше гласът на парите, те явно имаха навик да шепнат.

Главният касиер отвори малка, едва забележима врата зад стълбите, наполовина прикрита от разни цветя в саксии.

— Моля, стъпвайте внимателно. Подът тук винаги е влажен — каза той и поведе госта надолу по няколко широки стъпала в най-огромната изба, която Влаго беше виждал.

Елегантни каменни арки поддържаха тавани, украсени с мозайка, които се простираха далеч напред и се губеха в мрака. Навсякъде имаше запалени свещи, а в средата на помещението нещо блестеше и обливаше колоните със синьо-бяло сияние.

— Това е криптата на храма — обясни Непреклон, като продължаваше да върви напред.

— Да не искате да кажете, че това място не просто прилича на храм? — изуми се Влаго.

— Било е построено, за да служи като храм, да, но така и не е било използвано по предназначение.

— Сериозно? За кой бог?

— Никой конкретно, както се оказва. Един от кралете на Анкх наредил сградата да се построи преди около деветстотин години, както той се изразил: „За всеки случай“. Доколкото разбирам, това означава, че не е имал някой конкретен бог предвид.

— Надявал се е някой бог да си хареса мястото?

— Точно така, сър.

— Както хората строят къщички за птици и се надяват птиците да се заселят там? — продължи Влаго като се оглеждаше наоколо. — Това е нещо като къщичка за богове?

Непреклон въздъхна.

— Вие се изразявате живописно, г-н Мустак, но предполагам, че в случая определението ви е донякъде точно. Така или иначе, идеята на краля не се е осъществила. Първоначално сградата е била ползвана за склад в случай на обсада, после е станала покрит пазар и т.н., докато накрая станала собственост на Джокатело Ла Огол, като компенсация за заем, който Градът не могъл да му възстанови. Всичко е записано в официалната историческа справка. Съешаването е просто чудесно, не намирате ли?

След доста продължителна пауза Влаго успя да попита:

— Така ли?

— Не сте ли съгласен? Доколкото знам, тук то е застъпено повече, отколкото където и да било другаде в града.

— Нима? — Влаго се огледа нервно. — Само в определени часове ли може да се наблюдава?

— В рамките на работното време, разбира се, но допускаме и групи с предварителна уговорка.

— Знаете ли, опасявам се, че смисълът на този разговор някак ми се изплъзна…

Непреклон посочи към тавана.

— Говоря за съединяването на сводовете, разбира се. Начинът, по който се срещат тук е уникален.

— О! Така ли? Ясно! — отдъхна си Влаго. — Да знаете, никак няма да се изненадам, ако повечето хора изобщо нямат представа за това.

И тогава Влаго видя Глупър, който сияеше сред арките.

Глава 3

Глупър — Същински Хюбърт — Един огромен дюшек — Наблюдения върху туризма — Гладис приготвя сандвич — Отдел „Задънени улици“ — Потомството на г-жа Охол — Многозначително послание — План за бягство — Още по-многозначително послание, със сигурност по-многозначително от първото — Г-н Мустак се качва на погрешната карета

Влаго беше виждал сложни, преплетени стъкленици и преди и всеки път се беше възхищавал на умението на хората, които ги бяха изработили. Беше се възхищавал като човек, който умее да плете единствено думи. Това което виждаше пред себе си, трябва да беше дело на някои от най-големите майстори в света. В няколко свята дори. Стъклари, които вероятно са продали душите си и са се поклонили на тъмни идоли в замяна на умението да извиват стъклото в спирали и необичайни съдове с форми, които изглеждаха едновременно съвсем близо, но и доста далече. Живописните стъкленици бяха пълни с вода, която клокочеше, гъргореше и се плискаше из тях. Във въздуха се усещаше солена миризма.