i ea1403da12425be3

Освен това не бях сигурна дали съм й простила за онзи път, когато ме предизвика на

бой и ме направи за посмешище. – Предположих, нали се сещаш, че може да имаш по–

важна работа.

- Няма начин да го пропусна. – Тя наклони глава към местата на зрителите и тъмните й

къдрици се люшнаха. – Нито пък баща ти.

- Какво?

Изтичах към портата и вперих поглед в игрището. Гледката ми към местата не беше

идеална, благодарение на всичките препятствия по трасето, но вършеше работа. Там

стоеше той: Ейб Мейзър. Забелязваше се лесно заради черната си брада и мустаци,

както и заради смарагдовия шал, завързан над официалната му риза. Дори можех едва–

едва да зърна златната му обеца. Сигурно се топеше в тази жега, но реших, че няма да

се изпоти, ако свали крещящия моден аксесоар. Ако отношенията с майка ми можеха да

се нарекат повърхностни, то с баща ми бяха никакви. Срещнах го през май и едва когато

се прибрах, открих, че съм му дъщеря. Всички дампири имаха родител морой, като

него. Още не бях сигурна какво изпитвам. Миналото му оставаше загадка, но се носеха

слухове, че е замесен в нелегален бизнес. Хората се държаха около него сякаш щеше да

им потроши капачките на колената, и въпреки че нямаше доказателства, не бях

изненадана. В Русия го наричаха Змей – змията.

Докато го гледах с възхищение, майка ми се разхождаше безцелно около мен.

- Ще се радва, ако успееш от първия път, - каза тя. – Направил е някакъв голям залог за

това, което ще ни покажеш. Ако ще те накара да се почувстваш по–добре, знай, че е

заложил парите си на теб.

Изстенах.

- Разбира се. Разбира се, че той ще организира залаганията. Трябваше да се досетя още

щом… - Зяпнах учудено. – Той с Ейдриън ли говори?

Да. До Ейб седеше Ейдриън Ивашков – моето повече-или-по-малко гадже. Ейдриън

беше морой от знатно потекло – и също като Лиса си служеше с Духа. Беше луд по мен

(и много често просто луд) от момента, в който се срещнахме, но аз имах очи само за

Дмитрий. След провала ми в Русия, се върнах и обещах да дам шанс на Ейдриън. За моя

изненада помежду ни… вървеше гладко. Дори чудесно. Беше ми написал план, в който

обясняваше защо е разумно да излизам с него. Включваше точки като „Ще откажа

цигарите до момента, в който наистина, ама съвсем наистина не почувствам нужда да

запаля” и „Всяка седмица ще ти правя романтични изненади, като импровизирани

пикници, рози или пътуване до Париж – но няма да бъдат точно изброените, защото

вече не са изненади”.

Когато бях с него, не се чувствах така, както с Дмитрий, но предполагам, нямаше две

еднакви връзки. В крайна сметка двамата бяха съвсем различни. Продължавах да се

будя, пробождана от болка по загубата на Дмитрий и нашата любов. Измъчвах се,

задето се бях провалила в опита си да го убия в Сибир и да го освободя от безсмъртното

му състояние. И въпреки това отчаянието ми не значеше, че съм сложила край на

романтичния си живот – отне ми известно време, преди да го приема. Трудно ми бе да

продължа напред, ала Ейдриън ме направи щастлива. Засега ми стигаше.

Но това не означаваше непременно да се сприятели с моя баща мошеник и гангстер.

- Има лошо влияние! – възразих.

Майка ми изсумтя.

- Съмнявам се, че Ейдриън би повлиял чак толкова на Ейб.

- Не Ейдриън! Ейб. Ейдриън се опитва да се държи добре. Ейб ще оплеска всичко. – В

своя план за убеждаване Ейдриън наред с цигарите бе обещал да откаже и пиенето,

както и някои други пороци. Присвих очи, опитвайки се разбера за какво толкова

интересно си говореха Ейдриън и Ейб. – Какво ли обсъждат?

- Мисля, че това е последният ти проблем в момента. – Джанин Хатауей беше

изключително практична. – По–малко се притеснявай за тях и повече за арената.

- Мислиш ли, че си говорят за мен?

- Роуз! – майка ми ме ощипа по ръката и аз отново извърнах поглед към нея. – Дръж се

сериозно. Запази спокойствие и не се разсейвай.

Думите й звучаха точно както си го представях с Дмитрий и на лицето ми се прокрадна

лека усмивка. В крайна сметка не бях сама.

- Кое е толкова смешно?

- Нищо, - отвърнах и я прегърнах. Отначало стоеше скована, но после се отпусна и дори

ме прегърна кратко в отговор, преди да се отдръпне. – Радвам се, че си тук.

Майка ми не спадаше към прекомерно емоционалния тип, затова прегръдката ми я

хвана неподготвена.

- Е, - започна тя, очевидно смутена, - казах ти, че няма да го пропусна.

Отново погледнах към трибуните.

- От друга страна, не съм съвсем сигурна за Ейб.

Или… чакай. Споходи ме странна идея. Всъщност, не толкова странна. Със съмнителна

репутация или не, Ейб имаше връзки – достатъчно обширни, за да прати съобщение на

Виктор Дашков в затвора. Ейб беше този, който потърси информация за Робърт Дору,

владеещия Духа брат на Виктор, правейки ми услуга. Когато Виктор бе пратил отговор, че няма причина да даде на Ейб информацията, от която се нуждае, бях отхвърлила

мисълта, че баща ми ще ми помогне и се бях насочила към плана за бягство от затвора.

Но сега…

- Роузмари Хатауей!

Албърта ме повика с висок и ясен глас. Прозвуча ми като тромпет, призоваващ на битка.

Всичките ми мисли за Ейб и Ейдриън – и дори за Дмитрий – се изпариха от съзнанието