i ea1403da12425be3

- Някой ден може би, - отвърнах разсеяно. Не мислех, че Оксана някога ще напусне

Сибир. Беше се скрила там с пазителя си и се опитваше да не се набива на очи. Освен

това не ми се искаше Лиса да отива там след мъченията, които преживях.

- Можеш ли да вплетеш някаква друга магия, освен лечебната? – Миг по-късно сама си

отговорих. – О, да, лъжицата.

Лиса направи гримаса, която се превърна в прозявка.

- Не мисля, че се справям чак толкова добре.

- Хм.

- Хм?

Погледнах плановете на затвора.

- Мисля си, че ако успееш да направиш още няколко амулета за внушение, ще ни е от

полза. Трябва да караме хората да виждат онова, което искаме да видят. – Щом Виктор –

който далеч не владееше внушението като нея – бе успял да сътвори амулет за

прелъстяване, тя със сигурност щеше да се справи с необходимото. Просто се нуждаеше

от малко практика. Справяше се с основните принципи, ала се затрудняваше да накара

желанията си да траят по-дълго. Единственият проблем бе, че като я карах да направи

амулетите, щеше да използва повече Духа. Дори страничните ефекти да не се появяха

веднага, със сигурност щяха да я тормозят в бъдеще.

Тя ме изгледа любопитно, но когато я видях да се прозява отново, й казах да не се

притеснява. Щях да й обясня на другия ден. Тя не възрази и след бърза прегръдка и

двете се оттеглихме в собствените си спални. Нямаше да се наспим нормално. Утре

беше големият ден.

Когато присъствах на процеса срещу Виктор, носех считаното за официално сред

пазителите облекло в черно и бяло. Докато бяхме в ролята на охранители се обличахме

съвсем обикновено. Ала станеше ли дума за светски събития, искаха да изглеждаме

свежи и професионални. На сутринта след проникването ни в архива, се запознах

отблизо с модата на пазителите. На процеса на Виктор бях облякла конфекция, но сега

разполагах с униформата на пазителите, скроена точно по мярка: прави черни

панталони по крака, бяла блуза и черно яке, което ми пасваше перфектно. Нямаше за

цел да бъде секси облекло, но начина, по който обгръщаше корема и ханша ми

определено придаваше на тялото ми различен вид. Почувствах задоволство, гледайки

отражението си в огледалото, и след няколко минути размисъл реших да събера косата

си в спретнат кок, така че да се виждат татуировките ми мълнии. Кожата ми още

изглеждаше раздразнена, но поне превръзката я нямаше. Изглеждах много…

професионално. Външния ми вид напомняше за Сидни. Тя бе алхимик – човек, който

работеше за мороите и вампирите, и им помагаше да скрият съществуването си от

останалия свят. С уникалния й моден усет винаги изглеждаше готова за бизнес срещи.

Още си мислех да й пратя като подарък за Коледа куфарче.

Днес беше подходящият ден да се изфукам. След изпитите и дипломирането дойде

следващата голяма стъпка по пътя към превръщането ми в пазител. Бяха ни

организирали официален обяд, на който присъстваха всички дипломирали се. Мороите, търсещи нови пазители, също щяха да присъстват, с надежда да огледат кандидатите.

Досега резултатите ни от дипломите и изпитите трябваше да са станали публично

достояние, и сега имахме шанс да се срещнем с мороите и те да изразят

предпочитанията си кой искат да ги охранява. Естествено, повечето от гостите щяха да

са от кралското обкръжение, ала знаех, че ще присъстват и няколко важни морои, които

ще ни преценят.

Наистина нямах желание да се излагам на показ и да си търся изискано семейство.

Единствената, която исках да охранявам, бе Лиса. И въпреки това трябваше да направя

добро впечатление. Исках да стане ясно, че аз съм тази, която трябва да е с нея.

Двете пристъпихме в кралската бална зала заедно. Единственото голямо място, което

можеше да побере всички, защото на събитието не присъстваха само дипломантите на

„Св. Владимир”. Всички американски училища бяха изпратили новите си попълнения и

за кратък миг морето в бяло и черно ме замая. Цветно облечените кралски особи

разнообразяваха малко палитрата. Стенописите във воден цвят караха стените да

блещукат. Лиса не носеще бална рокля, независимо от това изглеждаше много

елегантна в прилепналата по тялото й рокля, изработена от сурова коприна.

Кралските особи общуваха с лекота, възпитани от малки да се държат на висота, а

съучениците ми се движеха покрай тях стеснително. Изглежда никой нямаше нищо

против. Работата ни не се състоеше в това ние да се предлагаме; просто стояхме и

чакахме някой да ни доближи. Всички дипломанти носеха метални табелки, на които

имаше залепени стикери – ЗДРАВЕЙТЕ, КАЗВАМ СЕ… Табелките ни правеха

разпознаваеми, така че мороите да дойдат при нас и да направят проучванията си.

Не очаквах никой освен приятелите ми да разговаря с мен, затова двете с Лиса се

запътихме направо към бюфета, а след това се настанихме в един тих ъгъл, за да хапнем

канапетата и хайвера. Е, Лиса яде хайвер. На мен ми напомняше прекалено за Русия.

Разбира се, Ейдриън пръв ни потърси. Усмихнах му се криво.

- Какво правиш тук? Зная, че нямаш нужда от пазител. – Без конкретни планове за

бъдещето се предполагаше, че Ейдриън ще живее в двореца. Затова нямаше нужда от