Фаетон

— Вие наричате, това „пъпкуване“. Подробности не са ти нужни. Важното е, че в станцията видът на разумните оцеля. Оцеля през изтеклите векове — пак по вашето летоброене. А Свръхразумът изчакваше. Той е вечен, може да чака. И ето през астероидния пояс започнаха да прелитат вашите междупланетни станции. Свръхразумът улавяше радиосигналите им, анализираше ги, разшифроваше ги, подготвяше се за спасителната операция. Спасителна за вида на разумните, гибелна за вас. Един ден, а това съвсем не може да се нарече ден, защото при нас е винаги ден, ние не сме въртяща се планета — Свръхразумът улови направляващите сигнали на вашата междупланетна станция „Юпитер 5“. Анализаторът му начаса установи, че тя ще премине в близост с последното убежище на разумните. И се приготви. Когато тя наближи достатъчно, той заглуши радиовръзката й със Земята и започна да й предава своите заповеди. „Юпитер 5“ измени курса си, сближи се с ракетата ни, която се прикачи към неговия корпус. После Свръхразумът даде нареждането за обратния път. „Юпитер 5“ послушно пусна в ход двигателите си. Пресякохме орбитата на. Четвъртата планета — Марс и наближихме Земята. За да слезем незабелязано, каквато беше целта ни, Свръхразумът попиваше, като дори се зареждаше така с енергия, импулсите на вашите радари, които опипваха Космоса, за да ни открият.

На Пеев изведнъж станаха ясни всички тайнствени явления, за които бе чул по радиото: и изчезването на междупланетната станция, и неясното й завръщане. Но как ли бе попаднала на дъното в залива?

Гласът бързаше да изреди всичко, все едно студент на изпит:

— Тогава пак според изчисленията на Свръхразума се включиха спирачните двигатели на „Юпитер 5“. По този начин след няколко обиколки в околоземна орбита навлязохме в плътните слоеве на атмосферата и се приводнихме безаварийно в залива до тоя остров. Там освободихме „Юпитер 5“, който потъна, а нашата станция, задвижвана от реактивните си двигатели, недостатъчни за космичен полет, но предостатъчни за такова пътуване, се отправи срещу течението на реката. И ето ни тук!

Навън денят бе просветнал съвсем. Водата, изгубила предишната си мощ, бавно се отдръпваше от залетите брегове. Укротяваше се. И наслагваше в плитчините откъртените някъде дървета и клони.

— Да! — поклати глава Пеев. — Ето ви! Но за добро или за зло?

— Зависи. Това, което за разумните е добро, за вас е зло. По времето, докато наближаваше Земята и след като се приземи, Свръхразумът успя да усвои цялото човешко познание. Анализаторът му разшифрова различните ваши системи за звукова комуникация. И писмената.

— Езиците! — досети се Пеев.

— Усвои ги, овладя реда и смисъла им. И ги синтезира успешно. Както се убеждаваш сам, сега ти общуваш с него посредством един от вариантите на тази ви сигнализация. За Свръхразума се оказа играчка да се свърже с вашите най-съвършени компютри, да проникне в най-секретните информационни банки и да извлече всички заключени в тях знания. Посредством своите сетива разумът изследва и природата ви. Експериментира върху растения и животни силата на произвежданите от разумните фитонциди. И се убеди, че всички вие сте напълно уязвими от тях. И че е безсмислено каквото и да е общуване с вас. Че вашето интелектуално развитие е все още в първоначалния си стадий. И както вие изтребвате вредителите от нивите и градините си с инсектициди, така и Свръхразумът ще изтреби вас. За да освободи площите, където да се разселят разумните. Където ги е довел най-сетне след гибелта на родната им планета, където ще им създаде втора родина.

Пеев съзнаваше, че всичко вече е безполезно. Все едно, ще убедиш ли лавина да те пощади? Но не беше създаден да стои бездеен. Трябваше да опитва.

— Ти искаш да ни унищожиш. А ние нищо лошо не сме ви сторили. Дори обратно, макар и неволно. Как така ще избиеш милиарди хора, милиарди други живи твари? Нямаш ли милост?

Гласът замълча за миг, преди да запита и той:

— Впрочем какво съдържание влагате в това понятие? Милост?

— Това е чувство; благородно чувство, израз на висша нравственост.

Доскорошният стремителен почти неудържим ход на електроните в биокомпютъра сякаш се позабави. Личеше си, че в неговите интегрални схеми, в неговите неврони или кой знае какви логически устройства се извършва трескава реакция, търсене на заложено в паметта му решение.

Накрая изрече:

— В програмата на Свръхразума липсва такъв алгоритъм. Задачата му е само да опази вида на разумните. С тази цел е конструиран. Сега трябва да им намери жизнено пространство. И няма да се спре. След това трябва да осигури възпроизводството им. Всяка планета притежава нещо като имунитет срещу дошлия от другаде чужд живот. Нашата нямаше магнитно поле. А тук то е непоносимо мощно. И наруши размножителната способност на разумните. Свръхразумът трябва да ги защити от неговото вредно въздействие.