Фаетон

— Апарат, способен с радиоизлъчванията си да се вмесва в електронните устройства на всички оръжия. Целият заряд на свръхмощния му акумулатор се изчерпва в един-единствен импулс, достатъчен да ги задействува, като предизвика самовзривяването им още на стартовите им установки, в самите им бази и по този начин не само да ги обезвреди, ами да стовари цялата им разрушителна сила върху собствената им страна. Убеден в своето превъзходство, Свръхразумът реши да нанесе първия удар. Изненадващо. Печели този, който атакува.

Пеев неволно сравни тая мисъл с основното правило на всяка армия: „Атаката е най-ефикасната отбрана.“ И на Земята войнолюбците от всички времена са бързали с първия удар, прикривайки го с по-приемливото прилагателно „превантивен“.

Високоговорителят добави:

— Свръхразумът прецени. Никой от враговете нямаше да оцелее. След като обезлюдеше по тоя начин целия континент, той щеше да го засели с излишните индивиди от народа на Свръхразум Първи.

— А остатъчната радиация? — пресече го биологът.

— Разумните са устойчиви срещу нея. За разлика от земните същества.

— Всъщност не всички. И тук се срещат изключения. Например бактериите, които си живеят отлично дори в атомен реактор.

Гласът от радиоприемника отново заговори:

— Ведно с определения персонал Свръхразумът излетя с построената за целта ракета в стационарна орбита около планетата, откъдето включи дистанционния детонатор. И еднократният му импулс задействува всички атомни и кваркови оръжия. Не предвиди две неща. Първо — в неговата програма не бяха заложени способностите за предугаждане чуждите намерения — това, което наричате интуиция.

Интуицията се ражда в подсъзнанието — помисли си Пеев. — А компютърът е лишен от подсъзнание. Той е чисто съзнание. У него всичко е категорично ясно, всяка информация — винаги на разположение при всяко поискване.

Биокомпютърът продължи разказа си:

— Междувременно Свръхразум Втори бил конструирал подобен детонатор, програмиран да се включи автоматично от нашия импулс. И второ, още по-важно — и двата свръхразума не предвидиха, че планетата няма да устои на тая двойна експлозия. Това предизвика ужасната катастрофа. Критичната граница беше премината, след което се развихри верижна реакция на кварките в ядрото на планетата. Тя не издържа спонтанния взрив на всички налични оръжия. Нацепи се, разпадна се на безброй късове, които се разлетяха в пространството.

— Гибелта на Фаетон! — възкликна българинът.

— И раждането на това, което наричате астероиден пояс. Цялото население бе унищожено. Но това нямаше особено значение. Нали вече не съществуваше Свръхразум Втори, нали бе останал само един Свръхразум? С достатъчен брой от разумните, които да го захранват с електромагнитните си излъчвания, да поддържат всичките му функции. А орбиталната станция се превърна в обикновен астероид, защото енергията, с която разполагаше, се оказа недостатъчна да го откъсне от орбитата, в която го бе запратила експлозията. По-точно, не и обикновен астероид. За разлика от останалите — само той обитаем. Малобройното общество на оцелелите разумни беше принудено да се пригоди към новите условия на живот. За щастие станцията разполагаше с всичко: прозрачните стени пропускат достатъчно светлина, корпусът е херметично затворен и не позволява да излети в Космоса дори една водна молекула, най-необходимото съединение за съществуването на разумните.

— Ами азотът? — като биолог Пеев не можеше да отмине мълчаливо тоя въпрос. — Ами минералните вещества?

— Разумните усвояват азота от въздуха като вашите азотосвързващи микроорганизми. А нужните соли добиват, като завинтват в почвата единия си долен крайник.

— Още нещо! Как се осъществява кръговратът на веществата им? При нас има смърт, има гнилостни бактерии, които връщат в почвата и въздуха усвоените вещества.

— И при нас съществува смърт и гниене. Но и смъртта, и размножението се регулират от Свръхразума. Особено след Взрива. Обитателите на станцията не бива да превишат първоначалния брой. Затова за всеки мъртвец се допуска само един новороден. В крайното отделение на станцията е складирана пръстта, там биват полагани труповете на разумните — за да се превърнат след това в хранителен материал за потомците си. Същият цикъл като при вас, само че по-затворен.

— А как се размножават?