Фаетон

— В нарасналото изобилие народът на разумните се намножи неограничено. И Свръхразумът прецени. Налагаше му се да им дири ново жизнено пространство. А пространството е ограничено, едно и също. Можеше да ги пресели на друга планета: на Марс или на Земята. Той обаче реши, че е по-целесъобразно преди това да бъдат усвоени чуждите територии върху собствената ни планета. Там съществуваха два континента, почти еднакви по големина. Най-логичният изход се оказа войната. Война срещу жителите на другия континент. Чрез войната, от една страна, се присвояват нови земи за заселване, а от друга, дори по-важно — във войната се премахва излишното население.

— Бихте могли да ограничите раждаемостта — подметна Пеев.

— Можехме. Но тогава ония, враговете, щяха да се окажат с по-многобройна войска. Та не е ли същото и при вас? Всяка държава поощрява раждаемостта, за да се сдобие с повече войници. И още нещо, при липса на естествен подбор в културните условия единствена войната е способна да проведе селекцията на по-годните, на по-приспособените.

Не забеляза гримасата на несъгласие у биолога и добави:

— За беда в нуждата, в страха от нападение и неприятелите създадоха свой Свръхразум. Нали и при вас повечето открития стават по време на война или за военни нужди? Ние изобретявахме нови оръжия, те — също. И воювахме, воювахме. Вече не само за жизнено пространство, вече и за друго. Както няма място върху една планета за два разумни вида, още повече няма място и за два Свръхразума. Единият безусловно трябваше да бъде разгромен. Свръхразум Първи замисли унищожителен удар. Досега целта му беше да намали населението на противника, което се постига при бойни действия с променлив успех. Сега на преден план изпъкна друга цел — пълна победа. Свръхразум Втори трябваше да бъде унищожен, за да преминат всичките му поданици под властта на Свръхразум Първи. Това изисква логиката — за да има ред, хармония, мир и благоденствие, трябва да съществува само един начин на мислене, само една преценка, само едно заключение. Да има единомислие и единодействие.

— Истината се ражда в спора — вмеси се пак Садикин. — При сблъсъка на разни идеи и съображения.

Гласът отвърна начаса:

— Могат да спорят разумните, могат да спорят хомо сапиенс, несъвършените, с посредствен мисловен апарат, при който отделният индивид не е способен да постигне сам най-точното решение на поставената задача. Не и Свръхразумът, който е само логика, който не се нуждае от съвети и консултации, за когото изводът не е плод на колебливо налучкване между варианти, а прецизно математическо изчисление. И този извод наложи да бъде ликвидиран Свръхразум Втори. Както при вас, така и при нас — природните закони в цялата Вселена са еднакви — отначало се използувала енергията на молекулите, което значи на топлината. След това — енергията от разцепването или от синтеза на атомните ядра, което и вие вече овладявате. Разумните бяха усвоили и енергията на елементарните частици, владееха умението да ги разбиват на кварки. Това теоретично е добре известно и на вас: колкото повече се раздалечават отделните кварки, толкова по-здрави стават връзките им. При синтеза на кварки в ядрените протони и неутрони се получава взрив с такава чудовищна мощ, пред която вашите водородни бомби изглеждат детски играчки, макар че такъв взрив всъщност е прашинка от енергията на Великото зараждане, което вие наричате Големия взрив.

Пеев не можа да се стърпи:

— А защо при тия си възможности не заселихте някоя друга планета, а предпочетохте да се изтребвате взаимно?

— Казах, няма място за два Свръхразума. Единият трябва да победи, за да обедини всички разумни. И тогава да пристъпи към осъществяването на грандиозните проекти, които си бе предначертал — усвояването на цялата Слънчева система. А след това — и системите на най-близките звезди. И ние, и те, изобретявахме нови и нови оръжия, като се подготвяхме за крайния сблъсък, когато щяхме да стоварим един върху друг цялата си мощ. Едва тогава, изправени пред такива разрушителни оръжия, и двете страни предпочетохме да прекъснем войната в необявено примирие. Всъщност в подготовка за нов удар. И то със средство, непознато за врага. За опазването на тайната бяха пуснати в ход всички способи, които могат да попречат на врага да улавя радиосигналите между Свръхразума и разумните. Война със заглушаване на комуникациите.

Пеев стисна зъби — не е ли това и сега слабото място, ахилесовата пета на тоя компютър? Общението с лилавите полуроботи? Уязвимостта на радиовръзката?

Наистина той мразеше победителите. Ала сега, когато бяха застрашени близките му, човечеството, трябваше да се примири и с тая роля — да бъде победител.

Биокомпютърът не спираше:

— Тогава Свръхразумът създаде „дистанционния детонатор“, както бихте го наименували вие.

— Това какво е?