Фаетон

Компютърът общуваше с фаетонците посредством радиосигнали. Ако успееше да ги заглуши със своя радиопредавател, щеше да прекъсне връзката им. Това щеше да означава все едно да срежеш нервите на ръката, да прекъснеш нервните импулси, които носят заповедите от мозъка.

През цялото време вниманието му не можеше да се отклони от придържания над главата му радиоапарат.

Изглежда, дошъл бе моментът!

Възползувал се от кратката суматоха при борбата с водната стихия, той скочи на по-горната площадка и посегна да го грабне.

Но Свръхразумът, изглежда, предвидил всяка възможна негова проява, бе оставил някой от разумните да го следи и да докладва за поведението му.

Фаетонецът, който държеше апарата, трепна като ударен от ток и отскочи встрани, а неколцина негови събратя вкопчиха клещите си в дрехите на Пеев, в ръцете, в краката, в цялото му тяло. Отново го обезвредиха с изключителната си сила.

Прозрачната пещера

То не беше случайно — това наводнение. Всичко си има свои духове: и животните, и дърветата, и потоците, и реките, и скалите — всичко. Само дето едни са лоши, а други добри. Добри са тия, що ти дават храна, питие, сянка, гориво. Бедите пък са дело на злите духове. Разгневил бе Пангу духовете на водата. И те му отмъщаваха.

Дали защото се спаси от оня горе, на клона, при буцата дамар? Или защото бе видял другите, които умориха глигана над Белия вир? Или пък затова, че се бе разбъбрал за тях пред един чужденец? И даякът е тукашен, и духовете са тукашни, все едно земляци. Общуват, воюват, но си остават земляци. А той бе намесил в техните си вътрешни работи един другоземец, който нито вярва в духове, нито ги тачи.

Така, увлечен в борбата с клокочещата под него стихия, подмятан от безредно забързаните вълни, едва смогващ да изчерпва преливащата през ниските бордове мътна вода, Пангу не усети кога е спрял дъждът. Спрял тъй внезапно, както бе връхлетял.

Макар че уважаваше духовете, Пангу съвсем не възнамеряваше да се предаде без съпротива. Защото не искаше да го удавят, да го разкъсат крокодилските зъби. Както всеки от неговото племе, държеше да бъде погребан в селото си. И после, след жътвата на ориза, роднините му да изкопаят останките му, да измият костите с благословена от дукуна вода и да ги положат в погребалната кошница навръх свещения кол, откъдето дори и след смъртта си да живее с племето си, да се радва и да скърби с него. Пък когато може — и да го предпазва от замислите на безчислените враждебни сили.

Небето попросветна. Черните космати облаци бързо се източваха надолу по реката.

А тя всъщност река ли беше или пространно езеро, дори истинско море, само че кафяво, разляло се навътре в джунглата, додето поглед стига. Кафяво море със зелени островчета, които прелитаха покрай него, понесени в обратна посока, сякаш забързали да се изкатерят навръх планината, откъдето се стичаше реката.

Между разкъсаните облаци ту тук, ту там се мярваха яркосини пролуки, които се сливаха една с друга, докато накрая запълниха целия небосвод.

Грейна и слънцето, по-право, плисна върху света цялата си жар, която бе събрало, додето плющеше дъждът. Навред заискриха отблясъци — някакви странни, безшумни светкавици: всяко гребенче на вълна, всяка грапавина по премятаните из водата дънери, всеки лист по зелените островчета наоколо.

Такъв блясък, до ослепяване!

Наистина ослепен от него, Пангу не видя изпречилия се пред него завъртян като пумпал палмов ствол. Листната корона подхвана прауто и мигом го преобърна.

Гребецът тутакси се озова във водата, задавен от мръсната й мътилка.

Но успя да се овладее.

Трябваше да действува! Мигновено! Иначе беше загубен!

Той изплува, озърна се, после размаха ръце и крака в отчаян опит да догони лодката си, която с дъното нагоре се отдалечаваше от него, повлечена от по-бързия повърхностен слой на водата.

Колко ли бе траяла тая луда гонитба, това надбягване със смъртта!

А крокодилите?

Дали вече някой не посягаше да захапе крака му?

Дори така, в паниката, успя да съобрази. В подобна стихия и те предпочитат да бъдат по-далеч, на завет в някой притулен разлив, че и на брега. Нямаше защо да се бои от тях.

Стигаха му безредните кални вълни, стигаха му замайващите въртопи, същински фунии, които увличаха в ненаситните си вътрешности всичко: и клони, и шума, и плодове, и трупове; които, ако не успееше навреме да ги избегне, можеха да погълнат и него в ненаситните си гърла.

А те не бяха прости въртопи, всеки даяк го знае, тях ги усукват спотаените на дъното водни духове. Тъй докарват жертвите долу при себе си, та да ги разкъсат на спокойствие.

Тъй си е — не са опасни крокодилите, не са опасни вълните, опасни са духовете, които властвуват над всичко живо и неживо тук, в своите владения.

Затова пък Пангу беше човек. А човекът е създаден да се бори срещу злото. И той щеше да се бори!

Всичко това той, разбира се, не го премисли. То си беше всмукано в плътта, в мозъка, в подсъзнанието му.

Да се бори!

Внезапно усети болезнен удар. В скала ли се бе блъснал или в повалено дърво?

При следващото премятане го видя — нито скала, нито дърво.