Духless

— Аз ли какво правя тук? Аз живея тук, работя тук, любя жени тук, забавлявам се тук. А най-важното е, че много искам всичко тук да се промени. Да няма нужда да даваш пари на катаджията, да има хубави пътища, митничарите да не изсипват куфарите на пристигащите от Милано, чиновниците да не се асоциират с крадците, идването на пожарникаря в офиса да не означава „бутилка коняк и една стотачка в зелено“. Лицето на руската мода да бъде Том Форд, а не Зайцев, нашата музика да се асоциира не с Пугачова, а с „U2“, всички да се смеят в захлас не на шегите на Галкин и Коклюшкин, а на хумора на Монти Пайтън. И можеш да ми повярваш, че така всички ще се чувстват по-добре. Но на този етап си прекарвам времето с такива мошеници като теб, давам рушвети на доставчиците на търговската мрежа, каня на обед чиновници, ходя в „Галерия“, въпреки че искам да седя в „Costes“, гледам мача „Спартак“ — „Терек“, макар че с удоволствие бих гледал дербито „Интер“ — „Милан“. И не искам да заминавам никъде, искам всичко това да бъде тук, в Русия. Разбираш ли? Зная, че на по-голямата част от населението всичко това му е през кура и че си живее съвсем комфортно с онези персонажи, с онези явления и социални фактори, които аз не бих искал да виждам по никое време и на никаква географска ширина. Аз не ВИ викам да дойдете в моя свят, стойте си във вашия, само че не бива да примамвате там мен и хората като мен, а още по-малко да твърдите, че това е единствено вярната и създадена през вековете система на жизнено устройство. Аз не искам да живея в свят, където всичко се случва, „защото така е прието“. И не искам да бъда като теб. Или пък децата ми да бъдат като теб.

— Значи, изобщо не ти харесвам, така ли? Значи, нещо не ми е наред? Между другото, аз не съм най-лошият вариант. Някои вирват петалата от наркотици още преди да са чукнали тридесетте. Тъй че аз съм си съвсем наред.

— И се чувстваш стабилно и сигурно като в хладилник „ЗИЛ“. Седиш тук и по всички възможни начини демонстрираш, че си „солиден мъж“, така ли? Че животът ти е успешен? И какво му е успешното, да ти го начукам? Това, че си купил „Форд фокус“? Че си станал директор? Че чукаш домакинката на офиса, че получаваш заплата, че имаш осигуровки и че отмъкваш по тридесет хиляди годишно? Че си направил сауна на вилата си и си натрупал сто и двадесет кила тлъстини? Или това, че когато си бил на тридесет и четири години, са ти обяснили, че сексът между трима души наистина съществува в реалния живот, а не само в немските порнофилми, за които са ти разказвали, когато си бил в осми клас? Или това, че когато си бил хлапак, са те хванали да крадеш пепси-кола от магазина? Ти не можеш да се промениш. По обем твоето съзнание е като този плик с три хиляди долара, които се опита да ми пробуташ. ВИЕ не можете да бъдете променени, ВИЕ можете да бъдете само сменени или да бъдете държани в страх, за да работите под ръководството на по-умни хора, а не да крадете. Общо взето, Вова, нашият разговор влезе в задънена улица. Изяж един „Сникърс“ или един „Туикс“. Няма никакъв смисъл да ръся бисери пред теб.

— Много хубаво, че ВИЕ сте малко, това е страшно хубаво — стана Вова иззад масата.

— Никога не е страшно хубаво, Вован, за страшно хубавото след това се налага да плащаш страшно много. Между другото, къде си тръгнал? Плати сметката. Започвай да отработваш тези петнадесет хиляди. Можеш да приспаднеш сметката от тях. Да, всъщност… Вземи като бонус тази бележка от „Тръст-М“ с описанието на ситуацията около „Вектор“ и бюджетите на „Импулс“. Можеш да смяташ това за жест на добра воля от моя страна. — Подадох му копие от бележката, която хората от „Тръст“ ми дадоха в офиса.

— Това пък какво е?

— Това, Вован, е „такова“. Същото онова нещо. Това означава, че играта с „Вектор“ свърши, а бюджетът за тази година ще трябва да се раздели не „по човешки“ и не „по руски“ и дори не „нормално“. А по равно. Тоест по шестдесет хиляди. А освен това да не забравиш да им изпратиш и по пет хиляди за работата с новите продукти.

Вова отново седна и започна да гледа тъпо ту към мен, ту към бележката.

— Това е, Вован, обади ми се, когато дойдеш в Москва. А в петък ми изпрати едно копие от бюджетния план, о’кей? А, и още нещо, Вован. Както се досещаш, бележката е копие. Просто така, за всеки случай.

Излязох от „СССР“ и страшно ми се прииска да си измия ръцете. Или да си сложа ръкавици и да вървя, без да докосвам земята. Всъщност последното естествено беше от алкохола.

Онегин

I suggested to Oksana something a better idea for Friday’s: she, Dima and I go to „Cabaret“, have some E, dance and the night back at my Zhukovka sauna.13

Вестник „The Exile“, колонката на Денис Салников